Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Дори повече. Съдейки от онова, което ми разказа Волохов, тя се е справяла много добре с математиката, доколкото изобщо е възможно при нейното състояние. Сестра ти действително е необикновено талантлива.
— А… тоя… Волохов де, той занимавал ли се е с нея?
— Тя така каза.
— Ето на, виждате ли, все пак той се е грижел за нея. Не, няма начин да сме му безразлични. Анастасия Павловна, а той защо не иска и да знае за мене? Ходи при малките в болницата, а при мене нито веднъж не е дошъл. Сигурно защото видът ми е толкова страшен, а?
— Господи, Ириша, ама какви ги приказваш! — възмути се Настя. — Кой ти каза, че си страшна? Глупости!
— Не, така си е, цялото ми лице е в пъпки, гърбът също. И сигурно му е неприятно, нали?
Дяволите да го вземат, внезапно си помисли Настя, щом момичето иска приказка, ще си я получи. Независимо от всичко, то е заслужило тази приказка с целия си нещастен живот.
— Чуй ме, Ирочка, вчера не ти разказах всичко. Дори не знам защо реших отначало да скрия от тебе истината, но сега вече мисля, че трябва да ти я кажа. Волохов те познава много добре.
— Откъде?
— Той живее близо до тебе.
— Ама в нашия блок ли? — подскочи Ира.
— Да.
— И в кой апартамент?
— В твоя.
Увисна мълчание. Ира напрегнато обмисляше чутото, без да откъсва от Настя втренчения си поглед. После тихо каза:
— Георгий Сергеевич. Той веднага толкова ми хареса. Още първия ден. Сякаш че съм усетила… Сякаш че съм усетила… Той винаги се грижеше за мен, все гледаше да ме нахрани, да ми помогне с каквото може. Сега вече съм сигурна, че той има нужда от нас и не сме му безразлични. Просто се е страхувал, че няма да му простим. Колко хубаво е, че ми казахте.
Настя нямаше сили да й обясни, че Волохов е живял с нея не защото се е опитвал да й помогне, а само за да наблюдава отблизо един от най-сполучливите обекти на своите чудовищни експерименти. И въпросът дали ще му простят децата и техните майки вълнува доктор Волохов на последно място, ако изобщо го вълнува.
Навън стана съвсем светло, крадецът едва ли би се появил, на него му трябваше тъмнина. Настя изпрати Ира на работа, изпи още една чаша кафе и започна да се готви за следващия си работен ден в библиотеката.
Жизнерадостната Ниночка се появи в читалнята веднага след обедната почивка. Отначало Настя не й обърна внимание и продължи да подбира поръчаните от читателите заглавия, като същевременно оставяше по стелажите върнатите книги.
— Настя — повика я Ниночка, — на кого си дала превода на Дюроа?
— На никого — машинално отговори Настя, но след секунда се сепна. — Защо?
— Не мога да го открия. Да не си го преместила на друго място?
Я виж ти. Нито ще го краде, нито ще моли някой да го вземе с читателската си карта. Просто е решил да действа чрез библиотекарката. Млада, симпатична жена с неуреден личен живот, отчаяна, че едва ли ще може да се омъжи сполучливо, лесно би се съгласила на евентуална любовна връзка, особено ако той не се скъпи на мъжко обаяние и комплименти. Настя не беше помислила за този вариант. Имаше си вече подготвен алгоритъм за действия, в случай че някой сътрудник от института поиска превода. Тогава щеше да отговори, че книгата е вече дадена, но са й обещали да я върнат към пет часа и най-тържествено би се заклела на читателя, че ще му я запази, нека дойде към пет. Междувременно тя щеше да се свърже по телефона с Гордеев, след което неслучилият благодетел ще бъде поет от момчетата. А вариантът с библиотекарката изискваше друго решение, защото, ако сега каже на Нина, че книгата е дадена, тя ще прегледа бележките, за да види кой я е взел и лично ще го помоли да я върне по-скоро. Пак добре, че Настя интуитивно се бе сетила да я премести на друга полица. Как само щеше да се накисне, ако сега Нина, без да й каже нито дума, най-спокойно беше взела книгата от стелажа. Дори нямаше да я забележи, тъй като бе заета да обслужва читателите.
— Ох, Нина, много съм виновна… Извини ме, моля ти се — забърбори Настя. — Снощи я занесох вкъщи. Исках да почета, но сутринта забравих да я сложа в чантата си.
— Ти луда ли си?! — подскочи Нина. — Как така „утре“? Трябва да дам книгата днес. Кой ти е разрешил да си я носиш вкъщи?! Нали те предупредих, че Дюроа е много търсен, а това ни е единственият екземпляр. И какво да правя сега? Кажи ми, какво да обяснявам на читателя? Че си имаме една новачка, която не знае реда?
Настя реши да не се заяжда с въпроси от сорта защо всъщност Нина е решила да дава книгата някому, след като тя е само за читалнята, и дали това не е също така нарушение на реда, но отговорът й беше вече известен, а излишните въпроси само биха заострили вниманието на библиотекарката.