Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Ниночка, душице — примоли се Настя, — недей да ми се караш, моля те. Утре непременно ще я донеса.
— Книгата е нужна днес — хладно отговори Нина.
— Ми добре тогава, искаш ли да прескоча до нас и да я донеса? Само че ще трябва да затворя читалнята.
Нина погледна часовника си и кимна:
— Иди, но побързай. Аз ще затворя заемната уж по технически причини, и ще поседя в читалнята. Колко време ти трябва да идеш и да се върнеш?
— Към час и половина.
— Хайде, тръгвай, и да се връщаш по-бързичко.
Настя отиде в най-далечния ъгъл, където беше оставила сака си, огледа се набързо и пъхна вътре незабелязано взетия пътьом превод, след което хукна към изхода. Разбира се, отправи се директно към дома си, макар че нямаше какво да прави там. Искаше й се да прескочи до службата, да поговори със Самуна, да се посъветва. Но не биваше да го прави. Кой знае какво е обяснила добрата Ниночка на човека, който я е помолил за Дюроа. Може да му е казала самата истина, че уж новата им служителка най-нахално е отмъкнала превода вкъщи, забравила е да го донесе обратно и сега ще отиде да го вземе, така че той трябва да я изчака около час и половина-два. В такъв случай има голяма вероятност любителят на редки книги по математика да тръгне след немарливата нова служителка — дали от любопитство, или от желание да се увери лично в обясненията и да се презастрахова за пореден път. А може и с някои други недобри намерения, например на връщане да й задигне книгата чрез леко физическо насилие. И ето защо Настя в никакъв случай не биваше да ходи на „Петровка“.
Тя влезе вкъщи, при което доста изненада Льоша с това свое връщане от работа посред бял ден, и тутакси се втурна към телефона.
— Виктор Алексеевич, той дойде. Действа чрез библиотекарката Нина Камъшова. След петдесет минути книгата ще е у него.
— Ясно — лаконично отговори Гордеев. — Недей да нервничиш, всичко ще изпипаме.
— Аз не нервнича, откъде ви хрумна?
— Че да не съм глух! — чу се в слушалката лекият смях на полковника.
След четиридесет минути Настя нахълта като фурия в читалнята.
— Ето — задъхано каза тя, като разтвори ципа на сака още в движение и извади отвътре превода, — заповядай. Извинявай, че стана така.
Тя сложи върху бариерата пред Нина три дебели брошури с фирмената обложка на Всесъюзния център за преводи. Нина мълчаливо ги взе и отиде в заемната служба, която се намираше на същия етаж в другия край на коридора. Настя изгаряше от любопитство, но продължаваше търпеливо да доработва до края на деня. За щастие не й оставаше да чака много време.
С Нина Камъшова се зае Коротков. Той успя да пристигне в института преди Настя още да се е върнала с превода на монографията и зае такава позиция, че да вижда библиотекарката и всеки, с когото тя разговаря. До затварянето на заемната служба Камъшова не даде превода на никого, а в пет часа заключи помещението и излезе от института. Юра предпазливо я „заведе“ до къщи, качи се на по-горната площадка на стълбището и зачака. В седем и половина Камъшова излезе от апартамента си. Съдейки по тоалета и украшенията й Юра разбра, че е тръгнала на среща. През рамото й висеше елегантна чантичка на дълъг синджир, а в едната си ръка носеше пластмасова торбичка с дръжки, от която прозираше пакет, явно с трите брошури на превода формат А-4.
Следвана на прилично разстояние от оперативника, Нина стигна до метрото и потегли към центъра. Слезе на „Арбатска“. На улицата при изхода от метрото към нея се приближи млад мъж с голям букет цветя, ловко я хвала под ръка и я поведе по „Новия Арбат“ към един скъп ресторант. След като се увери, че двойката се е разположила удобно на една маса и дава поръчка на келнера, Юра отиде до най-близкия телефон и се обади да му изпратят подкрепление, в случай че изникнат непредвидени усложнения при по-нататъшното наблюдение на галантния кавалер. Гордеев вече бе отзовал Миша Доценко от университета и Коля Селуянов от института, така че и двамата пристигнаха при ресторанта, докато Нина и нейният приятел все още бяха заети с изисканата си вечеря.
— Ох, прилошава ми, като ги гледам как нагъват — промърмори вечно гладният Коля.
— Ами не гледай — кротко го посъветва Юра, — никой не те кара. Защо, престана ли да те храни лейди Валентина? Откъде изведнъж у теб се породи тая завист и омраза към всички сити хора?