Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Чувал съм, че съпругата на професор Чистяков е доста ексцентрична особа — сухо отбеляза директорът. — Сега се уверих в това със собствените си очи. Какво трябва да кажа на библиотекарите?
— Кажете им, че сте ме назначили на някаква проста длъжност, например лаборантка, но временно ще поработя в библиотеката, защото сега е периодът на летните отпуски. За по-голяма убедителност пуснете в отпуск някоя служителка от библиотеката.
— Добре де, да речем, че пусна един човек в отпуска, а утре вие си свършвате работата и си тръгвате оттук. И ние с какво оставаме? Вие сте си отишли, но човекът няма скоро да се върне на работа. Разбира се, не сте и помислили за това, нали?
— Разбира се — съгласи се Настя, — не съм помислила. За това би трябвало да помислите вие, защото сте директор. Аз съм милиционер и имам да мисля върху факта, че човекът, който може би ще дойде в библиотеката ви за монографията на Дюроа, отвлече една беззащитна седемнадесетгодишна девойка и я крие неизвестно къде. И аз искам да я намеря и освободя. Двамата с вас имаме различни професии и различни задължения. Може би ще ми предложите сега да открием дискусия на тема чия задача е по-важна?
Но кой знае защо, директорът се отказа от всякакви дискусии.
Библиотеката беше огромна и работата там беше някак неорганизирана. Най-напред Настя се увери, че монографията на Дюроа наистина е тук, но не се намира в книгохранилището, а на стелажа в читалнята.
— Често я търсят — поясни Ниночка, библиотекарката, която бе поела шефството над новата служителка, — затова не я даваме за вкъщи, разполагаме само с един екземпляр.
За да вземат книга от читалнята, сътрудниците на института трябваше да представят служебната си карта, но не само да я покажат, а и да я оставят на библиотекаря.
— А какво е положението с външните хора, които ползват библиотечния ви фонд с препоръчителни писма от други институти? — поинтересува се Настя.
— Дават ни писмото, откриваме им читателски картон и даваме книгата срещу паспорта.
— И всеки ли, който вземе книги за читалнята, остава да ги чете тук?
— Ами — махна с ръка Ниночка, — в читалнята остават само приходящите, нашите сътрудници си носят книгите в кабинета. А някои дори у дома. Вечерта ги връщат. Понякога и след един-два дни.
— Нима служебните карти не им трябват?
— Че за какво им са? Пазачът ги познава и без тях ги пуска да влизат в института. Друг е въпросът, че без тази карта не можеш да получиш никъде нищо, не те пускат да работиш в лабораторията, но ако, да речем, три дни лабораторната база не ти е необходима, през тия три дни можеш да задържиш книгите от читалнята. Ние непрекъснато се борим с тая практика, но всичко е напразно.
— Може ли аз да поработя в читалнята? — помоли Настя.
— Разбира се — тутакси се съгласи Нина. — Ти ще останеш в читалнята, а аз ще поема заемната служба. Ако нещо не ти е ясно, не се стеснявай да ме попиташ. А, искам да ти кажа и друго, един вид да споделя горчивия си опит. Когато ме назначиха и започнах да работя в читалнята, ужасно се стараех да открия поръчаната книга колкото се може по-бързо. Тичах като луда между стелажите, мъчех се да запомня къде какво стои и направо каталясвах от умора. Мислех си, че научните работници са сериозни хора, веднага ще оценят, че ги обслужвам бързо. Нищо подобно. Дори не забелязват за колко време си им донесла книгата — за половин минута или за половин час. Стоят си и си разправят вицове. Или сядат на ей оная маса да прелистват теченията на вестниците. Така че не си давай много зор и не си прави мазоли на краката, разбра ли? Ще те почакат, нищо няма да им стане. И те са в служебно време като нас. Впрочем ти защо пита за превода на Дюроа?
— От любопитство — неопределено отговори Настя. — Навремето се занимавах сериозно с математика и помня, че учителят най-настоятелно ни препоръчваше да намерим тази монография. Казваше, че в нея най-сложните неща са обяснени просто и разбираемо. Но тогава така и не можахме да я намерим. А сега се сетих и затова те попитах.