Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Учила си математика? — учуди се Нина. — И после? Заряза ли я?

— Ами така се стекоха обстоятелствата. На приемните изпити се издъних, после се занимавах с най-различни глупости, а накрая се омъжих.

— Имаш ли деца?

— Засега още нямам.

— Е, нищо — окуражи я Нина. — Млада си още, ще родиш.

— Естествено — съгласи се Настя.

Това беше един от редките случаи, когато младоликата й външност се оказа в нейна полза. Слабичка, стройна, с дълга светла коса, вързана на „конска опашка“, без никакъв грим на бледото си и невзрачно лице, Настя винаги изглеждаше по-млада от годините си. Този месец бе навършила трийсет и шест, но никой не й даваше повече от двайсет и пет, двайсет и седем години. Ако Ниночка знаеше възрастта й, едва ли би я утешавала така уверено, че ще има деца. Пък и когато си на двайсет и седем години и разкажеш, че не си могла да следваш, а си се омъжила, никой не те пита с какво изобщо се занимаваш. Но когато си на трийсет и шест, разговорът се развива другояче. Трябва ти приемлива легенда най-малко за петнайсет години. Къде си била, какво си правила, какво работиш. И макар че Настя Каменска никога не се стесняваше и не криеше възрастта си, сега бе принудена да признае, че понякога е много по-полезно и удобно да бъдеш млада.

Първият й работен ден мина някак бързо и неусетно. Даваше книги и списания с мила усмивка, кратко и приветливо отговаряше на забележките от рода на: „О, имаме си нова колежка“, или: „Девойко, нали ще ме запомните, аз постоянно ползвам тази книга, не я давайте на друг, моля ви.“ Засега никой не търсеше монографията на Дюроа. Към края на работното време Настя усети известно безпокойство. Очевидно трябваше да остане и през нощта, защото вариантът за кражба все пак не беше изключен. За щастие заемната служба работеше само до пет часа, а читалнята — до шест, затова жизнерадостната Ниночка хукна по свои лични ангажименти, като заръча на Настя да прибере всичко и да заключи вратите, след което да предаде ключовете на нощния пазач. Разбира се, Настя предаде ключовете, защото директорът й беше осигурил по нейна молба дубликати, с които влезе и се заключи в библиотеката, за да чака търпеливо какво ще дойде по-напред — зората, или крадецът.