Отдел Убийства: Илюзия за грях

Александър Ташков пое обекта на Селуянов късно през нощта. Коля отиде да спи, а Ташков търпеливо зачака в тунела, водещ към двора на сградата, в която влезе младият мъж с пакета в ръка. Наложи се да чака до сутринта.

В шест и половина пред входа спря синьо волво. Зад волана седеше вече познатият на Ташков Иляс, квартирантът на Ира Терехина. Започваше да става интересно. Излиза, че в отвличането на Наташа Терехина са замесени хората на Аякс? Или пък Иляс припечелва на няколко места, с една дума, служи на няколко господари?

Фигурантът излезе от сградата и седна в колата до Иляс. Ташков ги изпрати до аерогарата, където се разбра, че никой от двамата няма да пътува. Заминаваше съвсем друг човек, на когото фигурантът предаде пакета с трите брошури. Мъжът се нареди на опашката за проверка на паспортите и билетите за международния полет до Лвов, а Иляс и фигурантът застанаха до него, при което тримата продължиха оживения си разговор. Ташков нямаше желание да изпуска от очи двойката от синьото волво, затова отиде при колегите си, работещи на аерогарата, и се обади по телефона на свой приятел от сродното ведомство в Украйна, който обеща да помогне и да направи всичко необходимо.

Но за всичко това Ташков изгуби немалко време и когато се върна отново в салона за заминаващи, установи, че неговите фигуранти са изчезнали. Мъжът с пакета все още чакаше на опашката, но вече сам. Александър се втурна към паркинга, бързо се качи в колата си и с бясна скорост потегли към Москва, но така и не можа да настигне по пътя синьото волво. Разбира се, това не беше фатално, тъй като добре познаваше Иляс и знаеше къде да го намери, жалкото беше, че изтърва другия фигурант. Сега вече нямаше как да го издири, а да попита Иляс за него значеше да „освети“ цялата акция, защото, съдейки по всичко, Аякс и хората му дори не подозират, че са под сериозно проучване. И добре би било да ги оставят в това неведение колкото се може по-дълго.