Отдел Убийства: Илюзия за грях

Нина Камъшова и едрият й обожател най-сетне приключиха с вечерята, танците и изисканите питиета. Междувременно Коротков, Селуянов и Доценко един по един бяха прескочили до пицарията зад ъгъла да изядат набързо по една гореща пица, от която сега започваше да им се гади, сякаш бяха глътнали мазни топки тесто. Но нямаше какво да се прави, оперативните служители рядко имат възможността да избират кога, къде и какво да ядат.

Тримата решиха да се разделят. За всеки случай трябваше отново да се проследи Нина Камъшова, не беше изключено и тя да е член на престъпната група. Под своя опека я взе Миша Доценко като най-млад и красив. Кой знае как щяха да се развият събитията, току-виж се наложило да влезе в контакт със симпатичната библиотекарка, а с черните си цигански очи и белозъба усмивка той би я предразположил най-бързо и лесно. След мъжа, на когото Нина предаде пакета с превода, тръгнаха Коротков и Селуянов. Отначало всички се движеха заедно, тъй като кавалерът все пак направи опит да изпрати дамата си до къщи, не я заряза още пред вратата на ресторанта. По някое време те наистина се разделиха, но по изражението на лицата им при оживените пререкания във вагона на метрото можеше да се извади заключение, че обожателят на Нина настоява да я изпрати, а тя отказва. В края на краищата той отстъпи, учтиво й целуна ръка и се сбогува с нея на станцията за прекачване от Арбатско-Покровската линия на Кръговата.

После събитията започнаха да се развиват стремително бързо и съвсем необяснимо. Миша Доценко тръгна след Камъшова, Коротков и Селуянов — след щастливия притежател на монографията на Дюроа. Обектът за наблюдение, тоест фигурантът — строен, привлекателен мъж на около трийсет години, с елегантен костюм, — излезе от метрото и спря едно частно такси. Мястото беше оживено и не беше трудно да се хване кола, така че оперативниците успяха да не го изтърват от поглед. Таксито на фигуранта излезе извън града и тук вече проследяването стана по-трудно, тъй като шосето беше почти празно и имаше голяма видимост. Наложи се да го пуснат далече напред и да се ориентират само по габаритите и шума на двигателя. Таксито спря при голямо вилно имение. Оперативниците трябваше да останат на около двеста метра по-назад. Юра слезе от колата и безшумно отиде по-близо до вилата. Все пак не рискува да влезе в градината — хъркащият и басов кучешки лай, който се чу при появата на фигуранта, твърде недвусмислено свидетелстваше както за размерите на песа, така и за недружелюбието му към чужди хора.

Посещението не продължи дълго. Младият елегантен мъж излезе от къщата и тръгна към градинската врата, при което оперативникът забеляза, че пакетът с превода е още в ръцете му. Значи не бе дошъл тук, за да го предаде.

— Аз ще остана — прошепна Юра на приятеля си, — ще се опитам да разбера при кого е идвал. А ти тръгни след него обратно към града или накъдето се отправи.