Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Настя не очакваше подобна реакция. Разбира се, през тези шест години Ира се е уморила от постоянно разяждащата я омраза към майката и не иска повече да мрази, иска й се да прости на всички и всички да обича. Защото изпитва голяма потребност от любов. Не разбира очевидното, защото не иска да го разбере и е готова да измисля оправдания за Волохов, пренебрегвайки всичко, което противоречи на тези оправдания. Уморена е да се бори сама, никому ненужна освен на осакатените си близки, изоставена от всички без помощ и подкрепа. Всъщност единственият, от когото е чувала по някоя дума на загриженост и внимание е бил именно баща й, нейният квартирант — Георгий Сергеевич. Тя е изпитвала още отначало такава симпатия към него, още от пръв поглед, че дори е пренебрегнала строгата заръка на Стасов. А в милицията бяха проверили всичките й квартиранти. Освен Георгий Сергеевич, на когото Ира дори не е надникнала в паспорта, до такава степен се е преизпълнила с доверие към него. Тих, скромен счетоводител, принуден да живее в едно жилище с бившата си съпруга, която е мръсница. Нима от такъв човек може да се очакват неприятности?
Така. И по всяка вероятност не би трябвало да я уверява, че Волохов, баща й, всъщност е негодник, нали? Тя вече е готова ако не да го обикне, то поне да чака от него грижа и топлота. Но ако не ги получи, я очаква болезнено разочарование.
— Ира, може би ще ти е неприятно да го чуеш, но трябва да ти кажа, че твоята майка не е била единствената жена в живота на Волохов. Той има и други деца. Едва ли ще е в състояние да ти отделя особено внимание, ти си най-голямата му дъщеря, а другите му деца са съвсем малки. Не бива да чакаш кой знае какво от него — предпазливо каза Настя.
Ира помръкна, но само за няколко секунди.
— Нищо не ми трябва от него, както съм се справяла досега, така ще бъде и занапред. Мислите, че той няма да ми помага? И не е необходимо. Нека да не ми помага. Но да го има, съгласна ли сте?
Настя не намери какво да й отговори. В действащия наказателен кодекс нямаше член, който директно да предвижда отговорност за онова, което е вършил Волохов. Алинеята за упражняване на незаконна лекарска практика отпада, защото той си има диплома за лекар, а по тази алинея може да се търси отговорност само от знахари без съответното образование. Телесни повреди, довели до разстройство на здравето? Това е много сложно за доказване. На радиологично облъчване са били подложени майките, а при тях не се наблюдават никакви увреждания на здравето. Дори да се установи със сигурност, че здравословните проблеми при децата са резултат именно от тези експерименти на Волохов е бременните жени, от юридическа гледна точка той едва ли ще може да бъде обвинен. Нероденото дете не се приема за човек според руското законодателство, защото абортите не се смятат за убийство, а телесни повреди, довели до разстройство на здравето, могат да бъдат причинени само на човек. Така че докторът не може да бъде подведен под наказателна отговорност. Позор, презрение от страна на колегите му, скандал в медиите, възмущение сред медицинската общност — това е единственото, което може да му се случи. Нищо повече. И кой знае дали след всичко това най-голямата му дъщеря Ира Терехина няма да се окаже единственият човек, на когото ще е нужен отритнатият от всички Валерий Василиевич Волохов. Майките на децата му, неговите бивши и настоящи любовници, надали ще му простят. А Ира ще му прости, вече му е простила.
Разговорът им продължи до късно след полунощ. Настя вече не издържаше, очите й се затваряха за сън и тя реши да полегне върху наредените столове.
— Може ли да подремна малко, Ира? — виновно попита Настя.
— Може, разбира се — закима девойката, — спете си спокойно. Аз ще поседя. Не се тревожете, няма да заспя и нищо няма да пропусна. Ако чуя нещо подозрително, веднага ще ви събудя. Не се безпокойте.
Настя се събуди чак на сутринта, когато вече се съмваше. Изправи се с усилие, като се опитваше да раздвижи ръцете и краката си, изтръпнали от неудобната поза върху тясното и твърдо „легло“. Ира седеше до масата със запалена настолна лампа и четеше нещо.
— Какво четеш? — полюбопитства Настя.
— Взех тая книжка от полицата. Не биваше ли? — уплаши се Ира.
— Бива, разбира се. Чети си спокойно. А каква е книжката?
Ира обърна корицата — наръчник по математически анализ.
— Господи, но какво можеш да разбереш от това? — изуми се Настя.
— Нищо не разбирам, дори една думичка. Толкова е странно — стеснително отговори Ира, като се усмихваше. — Уж всички думи са ми познати, прости, пък нищо не мога да схвана. Нима Натка знае всичко това?