В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
— Накъде сега? — обърна се Кърр към Уизаго. Въпросът му увисна като обвинение в мъгливия въздух.
— Нагоре — бе сбитият отговор.
— Надясно хълмовете не са толкова стръмни — каза Те Туахангата. — Можем да рискуваме да се изкатерим там.
— Да вървим тогава! — обяви хауфутът. — Започва да ми се повдига от хълмове. Крайно време е да открием Алмукантара. Не си въобразявам, че брудуонската армия ще чака вечно.
Следобед изглежда късметът им се усмихна — малко по-нагоре по насечения склон откриха остатъци от пътека. Несъмнено бе изработена от човешка ръка. Тя се виеше по склона, на места издълбана с големи усилия в оголените каменни кости на грубата земя. Нагоре и все нагоре се катереха, докато накрая звукът на надпреварващи се води в долината не изчезна. Когато Лийт отново вдигна глава нагоре, вече почти се намираха в облаците. Минута по-късно влажната, студена мъгла се уви около раменете им като шал.
— Стойте плътно един до друг! — викна принцът някъде отпред. Лийт едва го чу.
Не бе по вина на принц Уизаго, че изгубиха пътеката. Никой, без значение колко опитен водач, не можеше да ги задържи на тесния, едва различаващ се път в подобна мъгла. Беше толкова гъста, че краката на Лийт сякаш се разтапяха в нея, не можеше да види нито Фемандерак пред себе си, нито брудуонеца отзад. Осъзнаха грешката доста време след като се бяха отдалечили от свилата в другата посока пътека.
— Трябваше аз да водя — мрачно каза Те Туахангата, докато стояха несигурно на склона, опитвайки се да преценят следващия си ход. — Прекарал съм половината си живот сред мъгли.
— Гъсти като тази? В Лулеа няма нищо подобно — хауфутът предостави на Те Туахангата възможност да се съгласи с него, за да възстанови престижа на деруйсианския принц.
За негово облекчение Детето на мъглата сви рамене:
— В подобна мъгла си оставаме вкъщи.
— Но ние не разполагаме с този лукс — напомни им Кърр. — Поне трябва да открием подслон. Една нощ на този склон би ни убила.
Светлината видимо намаля дори и докато говореше. Високо над тях слънцето започваше да се потапя зад планинските върхове. Студен вихър разроши навлажнената от мъгла коса на Лийт.
— Можем ли да слезем обратно? — попита той.
— Видя по какъв път вървяхме — намусено отвърна фермерът. — Едва се задържахме в средата на деня. Би било лудост да опитваме през нощта. По-добре да рискуваме тук.
— Тогава да оползотворим оставащата светлина — окуражи хауфутът. — Уизаго, намери ни път!
Нямаше път за откриване, ала откриха следващото най-добро нещо. Нагоре наклонът се изравняваше, сякаш достигнали върха. Тук няколко упорити растения отстояваха вятъра и мъглата, ограждайки множество планински езерца. Мястото бе мрачно, но поне нямаше опасност да паднат. Затърсиха някакъв заслон. Накрая почти преди падането на нощта откриха подходяща скала, предоставяща известна защита от вятъра. Там, в завета на скалата, устроиха студения, мрачен и неудобен лагер.
Лийт се събуди от краткия сън с разтегнат врат, дело на камъните. Тъй като не бяха могли да запалят огън, пътниците бяха налягали близо един до друг, но гърбът на Лийт се бе вледенил — като че Друин му бе натикал сняг под наметката. Споделиха мизерната си закуска в мъгливото утро, сетне се приготвиха да потеглят.
— Тук изобщо огрява ли слънце? — оплака се хауфутът.
— Изглежда без да искаме сме се върнали в Мъглата — каза Кърр.
— Така ли? — в гласа на Лийт се долавяше тревога.
— Не! — изсмя се Туа. — У дома нямаме такива планини. А и там мъглата е по-топла, по-дружелюбна. Изобщо не зная как да разчитам тези облаци.
— Но трябва да открием път напред или назад — рече Уизаго, приближавайки се с нахлузена раница. — Още една подобна нощ ще предизвика сериозни проблеми.
— На мен още тази нощ ми предизвика сериозни проблеми… — каза полушеговито Лийт. — Гърбът ме боли от студ.
— Ще се върнем надясно и ще открием пътеката — уверено каза Уизаго. — Ще се махнем от тази планина за нула време. После — ще видим.