Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Невъзможно ми е да съм удовлетворен от случилото се, принц Джосуа — отвърна неотстъпчиво Варелан.

— Когато приключим с всичко това, ще осъзнаеш неща, които могат да променят мнението ти.

Варелан направи кисела физиономия.

— Не съм ли се наслушал на подобни неща? В такъв случай да приключваме. Вече ми отне бойното знаме. Бих предпочел да ти го предам на самото бойно поле.

— Ти беше ранен. — Джосуа му заговори с бащински тон. — Не е срамно да бъдеш отнесен от бойното поле. Познавах добре баща ти: той би се гордял с теб.

— Ще ми се да го вярвам. — Затруднен от превръзката на ръката си, Варелан измъкна от колана си тънък златен жезъл, увенчан с птича глава с висок гребен. Докато приклякваше на коляно, премигна от болка. — Принц Джосуа, вземи моите пълномощия, жезъла на върховния военачалник на рода Бенидривайн. От името на всички воини под мое командване ти поднасям нашата капитулация. Ние сме твои пленници.

— Не. — Отговорът на Джосуа предизвика раздвижване от изненада сред редиците на чулите го. — Вие не капитулирате пред мен.

Варелан го погледна озадачено и се намръщи.

— Милорд?

— Ти не предаваш твоите набански воини на чужда армия. Ти претърпя поражение от законния наследник на вашата кралска фамилия. Въпреки извършеното от брат ти отцеубийство — знам, че все още не ми вярваш, Варелан, — родът Бенидривайн ще продължи да управлява дори след като Бенигарис бъде окован в белезници. — Джосуа отстъпи назад. — Капитулацията ти е пред Камарис-са-Винита, не пред мен.

Камарис изглеждаше по-изненадан и от Варелан. Възрастният рицар се извърна с въпросително изражение към Джосуа, но след кратко колебание протегна дългата си ръка и внимателно взе жезъла от ръката на младия мъж.

— Изправи се, племеннико — каза той. — Ти донесе единствено достойнство на нашия род.

Изражението на Варелан беше някаква объркана смесица от чувства.

— Как така? — попита той. — Или вие двамата с Джосуа лъжете и аз предадох нашия най-важен проход на един узурпатор, или съм жертвал стотици смели воини заради убиеца на моя баща!

Камарис поклати глава.

— Ако грешката ти е била от незнание, ти не носиш вина. — В тона му се усещаше странна угнетеност, а погледът му сякаш беше съсредоточен върху нещо друго вместо върху измъчения младеж пред него. — Само когато злото е извършено по собствен избор, колкото незначително и глупаво да изглежда то, Бог скърби. — Той погледна към Джосуа, който кимна. Тогава възрастният рицар се обърна с лице към занемелите воини и пленници. — Обявявам, че всички, които отсега нататък се сражават заедно с нас за освобождението на Набан, са свободни мъже — извика Камарис достатъчно мощно, за да го чуят и последните редици. Той вдигна жезъла и за миг сякаш отново се намираше сред разгара на сражението. — Родът на Рибарчето ще възвърне своята чест.