Съдбовният кораб [bg]

Дъждът все още се стичаше по прозореца на кръчмата. Еднородната сивота на деня бе прикрила изминаването на времето. Брашън търпеливо изслуша историята на Мейстър докрая, след което още един път показно се протегна.

— Мога да те слушам цял ден. Удоволствие е да се слуша човек, който може порядъчно да разказва истории. За съжаление, това няма да напълни варелите ми с вода. Най-добре да възложа задачата на някого от екипажа ми. Забелязах обаче, че старият кей за вода си е заминал напълно. Откъде корабите се снабдяват с вода сега? И обещах на екипажа малко прясно месо, ако се намери такова. Бъди така добър към странника и ме насочи към някой честен касапин.

Но Брашън не можа да се отърве толкова лесно от Мейстър. Словоохотливият отговорник на пристанището му каза къде да намери вода, след което обаче продължи да обсъжда надълго и нашироко съответните предимства на двамата касапи в Заграба. Брашън го прекъсна за кратко, за да постави Джек начело на останалите. Те вече можеха да се възползват от времето си на сушата, но той ги предупреди, че очаква корабните бъчви да бъдат напълнени до утре по обяд.

— Върнете се обратно при кейовете до свечеряване. Вторият идва с мен.

Някакво момче дотича, за да каже на Мейстър, че прасетата му отново са на свобода, и старецът се забърза, като кълнеше и бълваше заплахи към нещастните свине. Брашън и Джек размениха погледи. Тя се изправи и прекрачи пейката, на която досега беше седяла.

— Ще ми покажеш ли откъде можем да напълним корабните бъчви? — попита тя мъжа, с когото бе говорила, и той се съгласи с готовност. Без повече суетене, екипажът се разпръсна.

Вън от кръчмата, дъждът валеше неуморно, носен от безмилостния вятър. Улиците бяха кални, но прави. Брашън и Алтея вървяха мълчаливо един до друг надолу по дървена пешеходна пътека; под нея имаше ров, по който водата се стичаше от улицата надолу към пристанището. Някои от постройките можеха да се похвалят със стъклени прозорци, повечето от които днес бяха със здраво спуснати кепенци заради пороя. Градът не притежаваше елегантността или красотата на Бингтаун, но споделяше целта му. Алтея почти можеше да подуши търговията. За град, който беше изпепелен до основи неотдавна, се бе възстановил доста добре. Подминаха друга кръчма — тази беше построена с необработено дърво и отвътре дочуха песента на менестрел под съпровода на арфа. Откакто бяха акостирали, в лагуната бе пристигнал друг кораб и беше вързан на кея. В колона по един, редица мъже с варели разтоварваха стоката от кораба в един склад. Заграба беше процъфтяващ, оживен търговски пристанищен град. Всички хора благодаряха на Кенит за това.

Одеждите на хората, бързащи по пътеката, за да се скрият от дъжда, бяха невероятно разнообразни. Тя дори не разпознаваше някои от езиците, които достигаха до нея. Забелязваха се множество татуировки не само по лицата, но и по раменете, прасците и ръцете на голяма част от хората. Не всички татуировки по лицата им бяха робски белези: някои се бяха разкрасили с необичайни рисунки.