![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Такава невинност.
Болезнената мъка в гласа разпъна Рилиш и насълзи очите му.
— Трябва ли да бъде наказвана?
Нещото обърна вниманието си към него и Рилиш откри, че трябва да извърне поглед. Не можеше да го гледа, идваше му в повече.
— Рилиш Джал Кет — изрече то и огромната тежест на скръбта зад гласа стисна сърцето му. — Зная, че в тези млади времена назовават начините ми на действие остарели и сурови. Но те вършат работа и днес. Поискано бе напътствие и то ще бъде дадено. Сега децата ми трябва да пристъпят в другия свят, откъдето ти дойде. Моля те да помогнеш за тази стъпка.
— Ти… молиш?
— Раболепието и подчинението могат да бъдат наложени със сила. Разбирането и приемането не могат.
Рилиш се мъчеше да си върне гласа.
— Разбирам — искам да кажа, не разбирам. Аз…
— Не се очаква да разбираш. Очаква се да опитваш да го правиш.
— Но как ще зная…
Присъствието се оттегли.
— Достатъчно.
Рилиш се събуди от полегатата светлина на късния следобед. Жената войник, която му помогна да се измъкне от укреплението, допираше хладна влажна кърпа до лицето му, докато вървеше край носилката. Той й се усмихна, тя му отвърна и изтича нанякъде. Чакай, опита да каже той, как се казваш? Скоро след това до него се появи сержант Струна.
— Сержант — успя да прошепне той. — Момчето. Къде е момчето?
Струната пусна твърда насърчителна усмивка.
— Не се безпокойте за нищо. Просто си почивайте, господине.
— Сержант! — но той си бе отишъл.
На следната утрин Рилиш можеше да седи изправен. Поиска вода и храна. Най-трудно му бе да понася собствената си миризма — беше се изпуснал през нощта. Попита за сержант Струната и зачака. Сержантът май не искаше да идва. Най-накрая се появи. Рилиш забеляза, че мъжът бе започнал да пуска брада и че сивата му туника е парцалива и мръсна. Май имаше и няколко нови порязвания и по-дълбоки рани. Рилиш си каза, че вероятно изглежда по-зле и че със сигурност мирише много по-зле.
— Трябва да се почистя. Има ли достатъчно вода за това?
Сержантът изглеждаше облекчен.
— Да, господине.
Дойде и Гривата. Носеше взети от заселниците дрехи — лека кожена ризница върху прекалено голяма туника, панталони и дори ботуши.
— Момчето? — попита Рилиш. — Лечителят?
Устните на сержант Струната се свиха и той погледна настрани с присвити очи.
— Мъртъв е — произнесе Гривата с обичайния си кръвнишки поглед. — Умря, докато те спасяваше. Не зная защо, тъй като ти си проклет малазанец. Много уикска кръв бе пролята, за да бъдеш спасен…
— Достатъчно — промърмори Струната.
Рилиш сведе поглед. Тя бе права и имаше основание да се гневи. Но той не бе поискал да го лекуват. Вдигна поглед.
— Ти каза нещо. Нещо за заповеди. Какво означаваше това?
Гривата предизвикателно оголи зъби.
— Не е за теб, малазанецо.
Отговорът й смрази Рилиш.
Откри, че може да извърви част от следващия ден. Момчетата с неговата носилка вървяха подир другите в средата на раздърпаната им колона от около седемдесет деца — поне една трета от тях по всяко време се влачеха далеч назад — и тридесет редовни войници, които се движеха в авангарда, в ариергарда и пазеха отстрани. Колкото повече наблюдаваше другата носилка и дванадесетте постоянно заобиколили я деца, толкова повече я виждаше като истинското сърце на отряда им. Какво бе това дете, та да извиква такава преданост? Самообявилите се гвардейци се изпречваха при всеки негов опит да се доближи. Увитото в конски чулове дете не му обръщаше внимание, а през повечето време очите му бяха затворени. Рилиш стигна до извода, че е потомък на семейството на някой важен вожд.
Ходеше точно след авангарда и спря, за да си свали шлема и да обърше лицето си. Проклета жега! Като че слънцето напичаше от всяка тревичка. Около него бръмчаха насекоми и летяха към очите му. Целият бе в подутини, устните му бяха напукани и изгорени от слънцето, изпражненията му бяха като чорба. От торбичка извади стопчено парче плат, разгъна го и изгледа тъмното вещество вътре. Храната? Приличаше му повече на сушен тор от бедрин. Опита да отхапе парченце от единия край и след известно време на гризане успя да отцепи резенче. Махна на сержант Струната да дойде при него.