Урокът от нейната смърт [bg]

— Ето защо накарахте Стив Рибън да ме отстрани от случая, нали? За да не се разкрие тази ваша тайна?

— Обещах на него и на шериф Елисън университетска подкрепа при изборите през ноември.

Лицето на Кресги се свъси при това първо надзъртане в политиката. Той бе на служба по-малко от двайсет и четири часа.

— Но аз не съм я убил. Заклевам се. — Гласът му се сниши. — Нашите отношения никога не са излизали извън секса. Бяхме любовници. Един или два пъти дори си помислих за женитба. Но тя ми каза директно, че я интересува само сексът и нищо друго. Бях доволен и се съгласих. Не продължи дълго. Джени беше бисексуална, нали разбирате. Впоследствие тя оправи връзката си с Емили, своята съквартирантка, и ние с нея се разделихме.

— Смъртта на Емили бе самоубийство, нали?

— Да, сигурен съм в това. Тя ми се обади вечерта, когато умря. Отидох да се срещна с нея. Беше ужасно депресирана заради Джени, говореше несвързано. После побягна. Не се съмнявам, че тя се самоуби.

— Е, професоре, кой мислите, че е убиецът?

— Около четири месеца след като ние с Джени се разделихме, тя ми каза, че е започнала да се среща с друг. Бяхме все още близки и тя сподели някои неща за своя любовник. Връзката изглеждаше доста пагубна. Най-после тя скъса с него, но любовникът й бил бесен. Същия ден, когато бе убита, след лекциите, Джени ми каза, че се е съгласила да се срещне с него за последен път. Щяла да му заяви, че всичко е свършило и че трябва да я остави на мира. Опитах се да я разубедя. Не бе възможно да я защити човек. Тя не допускаше това, не искаше да зависи от никого. Безпокоях се за нея през цялата вечер. Накрая я закарах с колата до езерото, където била срещата им. После намерих Джени. С въже около шията. Онова въже. Беше мъртва.