Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
— Ще кажете това в съда, господине.
— Мога веднага да го докажа.
Корд го погледна в очите и там видя огромно разочарование — много повече, отколкото отчаяние. Той кимна с глава към вратата.
— Пет минути. Но ще носите белезниците. — Той му ги сложи.
Когато излизаха от къщата, Кресги прошепна:
— Нека да си го изясня. Ако каже, че не го е извършил, даваме му шанс да ни покаже някаква нова улика, така ли? Просто искам да зная правилата.
— Уинтън — търпеливо каза Корд, — няма правила.
Двамата мъже последваха Сейлс навън. Отидоха до задната страна на къщата — на десет фута от мястото, където Кресги бе фотографирал отпечатъци от стъпки на Сейлс. Корд позна бъзовия храст от моменталните снимки. Той хвърли поглед към фасадата на къщата. Стори му се, че подушва цигарен дим. Видя, че жената на Сейлс стои в кухнята на трийсетина фута от тях.
Сейлс се приближи до разкопана леха с два широки реда по около двайсет фута на дължина. Малки зелени стръкове се подаваха на съвсем равни интервали по ивиците.
— Копайте тук. — Той посочи с крак към земята.
Кресги взе една ръждясала лопата. В този момент Корд усети някакво презрение да витае наоколо. Очите на Сейлс бяха се присвили. Кресги започна да копае. След няколко фута надолу се показа пластмасова кутия. Той пусна лопатата на земята. Измъкна кутията, почисти я внимателно от пръста и я подаде на Корд. Вътре имаше въже за простиране.
— Това е оръдието на убийството — каза Сейлс.
Корд се обърна към него.
— Искате ли да дадете показания?
Сейлс рече:
— Това е доказателството.
— Да, господине — каза Корд. — Отказвате ли се от правото си на свой адвокат, който да присъства по време на разпита?
— Той уби Джени с това въже. Аз го видях. По него има отпечатъци от пръстите му.
— Твърдите, че не сте я убили ли? — попита Кресги.
— Не, не съм я убил — каза Сейлс. Той въздъхна. — С Джени имахме връзка миналата година.
— Да, така и предполагахме — рече Корд.
На отворения прозорец русата жена бе облегнала брадичка на ръката си и слушаше думите му без каквато и да е видима емоция. Цигарата се поклащаше над перваза и от нея бавно се издигаше струйка дим.
— Бях съвсем увлечен по нея. — Той се обърна към Корд: — Вие сте я виждали. Как може човек да не бъде очарован от нея?
Корд помнеше луната, мириса на мента от устата на мъртвото момиче, аромата на парфюма й. Помнеше безжизнените очи и тинята. Той нямаше представа колко очарователна е била Джени Гебън.
Сейлс каза:
— Тя ходеше да работи при мен в службата по финансиране.
— Току-що идваме оттам. Късчето обгоряла хартия, което намерихме зад нейното общежитие, отговаря на компютърните архиви от вашите документи. Вие сте проникнали в стаята й и сте откраднали писмата и документите й. Изгорили сте ги.
Сейлс се изсмя късо и безсилно като човек, разбрал, че тайните му вече изобщо не са тайни. Той кимна.
— Знаете ли какво е финансовото състояние на колежа?
Защо много преподаватели си въобразяват, че тяхното учебно заведение е от първостепенна важност в умовете на всички?
Сейлс продължи:
— Още от средата на осемдесетте съществува опасност да ни закрият. Преди две години на нас с декан Ларъби ни хрумна една идея. Като декан по финансовата помощ аз започнах да раздавам заеми на студенти, които не се справяха добре с учението. Милиони долари.
Корд кимна.
— Давали сте им парите, те са ги плащали на колежа, а после са отпадали и са напускали. Вие сте задържали парите. Кой, хм, всъщност е бил изиграваният в тази сделка?
— Бяха предимно щатски и федерални пари — каза Сейлс. — Това е доста често срещана практика в малки колежи. — Професор Сейлс ги информираше, а не се извиняваше. — Времената са изключително тежки за образователните институции. След около седмица се очаква финансова ревизия на Одън от страна на Министерството на образованието. Ще открият неустойките при заемите. Направих отчаяни опити да намеря някакво временно финансиране, за да вложим в сметките по заемите, за да прикрием дефицита, но…
— И Джени е разбрала за машинациите и вие сте я убили — рече Кресги.
— Не, господине, не съм. — На Корд му се стори, че долавя провлечения изговор на военен офицер от Юга в обидения глас на мъжа. — Тя знаеше какво става. Но то не я интересуваше. А и мен не ме интересуваше дали тя знае. Просто й бях уредил тази работа, за да можем тайно да се срещаме. Тя си вземаше понякога административна работа за вкъщи. След като умря, аз отидох в студентската й спалня и изгорих ония материали и писмата й. В случай че ме е споменала някъде в тях.