Третият близнак [bg]

— Ще се върна веднага.

Той излезе от Информационния център, кимвайки на охраната. В залата за почивка имаше няколко маси и столове и машини за сода и сладки. Стив изяде два сникърса, изпи чаша кафе и тръгна обратно към Информационния център.

Пред стъклената врата се спря. Вътре бяха влезли още няколко души — един генерал и двама военни полицаи. Генералът спореше нещо с баща му, а полковникът с нарисуваните мустачки му пригласяше. Атмосферата като че ли бе нажежена и това накара Стив да застане нащрек. Той пристъпи вътре и спря до вратата. Инстинктът му подсказа да не привлича вниманието върху себе си.

Чу думите на генерала, отправени към баща му:

— Имам заповед, полковник Логън. Вие сте арестуван.

Стив изстина.

Как, по дяволите, е станало така? Сигурно не беше за това, че са хванали баща му да наднича в чужди медицински досиета. Това наистина бе сериозно нарушение, но едва ли бе повод за арест. Имаше нещо друго тук. Нещо, аранжирано от „Дженетико“.

Какво да прави?

Бащата тъкмо сърдито отвръщаше:

— Нямате право!

— Не ми изнасяйте лекции, по дяволите, за това какво право имам, полковник! — викна генералът.

Нямаше смисъл Стив да се включва в спора. Списъкът с имената бе на дискетата в джоба на дънките му. Баща му бе изпаднал в беда, но той можеше сам да се погрижи за себе си. Стив просто трябваше да се измъкне оттук заедно с информацията.

Обърна се и излезе.

Вървеше с твърда крачка, давайки си вид, че знае накъде. Чувстваше се като беглец. Помъчи се да си спомни как е дошъл дотук през тая плетеница от коридори. Сви зад няколко ъгъла и стигна до проверовъчен пункт.

— Момент, сър — подвикнаха от охраната.

Стив се спря и се обърна с лудо биещо сърце.

— Да? — каза той, опитвайки се да изглежда като зает човек.

— Компютърът трябва да ви отпише, сър. Мога ли да видя документа ви за самоличност?

— Разбира се. — Стив му подаде паспорта си.

Охранникът погледна снимката и въведе името му в компютъра.

— Благодаря ви, сър — каза той и му върна паспорта.

Стив отново закрачи по коридора. Още един пункт и бе навън.

Зад себе си чу гласа на Керълайн Гамбъл:

— Господин Логън! Един момент, моля!

Тя тичаше по коридора след него, запъхтяна и със зачервено лице.

— Мамка му! — изпъшка той.

Спусна се напред, зави зад първия ъгъл и се озова пред стълба. Изтича по нея и слезе на по-долния етаж. В него бяха имената на седем души, които можеха да свалят обвинението му в изнасилване — нямаше да позволи на никой да го спре с информацията, ако ще и цялата американска армия да препречеше пътя му.

За да излезе от сградата, трябваше да стигне до пръстен Е — най-външния. Изтича по един от свързващите коридори и мина през пръстен С. Размина се с голф количка, натоварена с почистваща апаратура. Когато бе на половината път до пръстен D, до него пак долетя гласът на лейтенант Гамбъл: