Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
— Господин Логън!
Тая пък още тичаше след него. И не само това, ами и крещеше подпре му:
— Генералът иска да говори с вас!
Мъж в униформа на военновъздушните сили надникна любопитно през една от вратите. За щастие хора почти нямаше — беше събота вечер. Стив видя стълба пред себе си и изтича пъргаво нагоре. Това би трябвало да поизтощи още малко дебелата лейтенантка.
На по-горния етаж той закрачи с бързи крачки към пръстен D, мина два ъгъла по пръстена и отново слезе долу. От лейтенант Гамбъл вече нямаше и следа. Отървах се от нея, помисли си с облекчение.
Бе почти сигурен, че се намира на нивото на изхода. По посока на часовниковата стрелка мина по пръстен D и стигна до следващия коридор. Мястото му се стори познато — оттук бе влязъл. Продължи по същия коридор и най-сетне стигна до проверовъчния пункт, откъдето бяха дошли с баща му. Беше почти свободен.
Тогава видя лейтенант Гамбъл.
Стоеше до охраната, зачервена и запъхтяна.
Стив изруга. В края на краищата не се бе отървал от нея. Тя просто бе стигнала до изхода преди него.
Той реши да се държи нахално.
Приближи се до пропуска и откачи табелката от ризата си.
— Задръжте това, господин Логън — каза лейтенант Гамбъл. — Генералът иска да говори с вас.
Стив сложи табелката на плота, прикривайки страха си със самоуверен израз.
— Опасявам се, че нямам време. Довиждане, лейтенант, и благодаря за съдействието.
— Налага се да настоявам — твърдо каза тя.
Стив се престори на нетърпелив.
— Аз съм цивилен и не можете да ми заповядвате. Както виждате, в себе си не нося никаква военна собственост. — Надяваше се дискетата отзад в джоба му да не се вижда. — Ще бъде незаконно, ако се опитате да ме задържите.
Тя се обърна към охраната — беше мъж на около трийсет години и със седем-осем сантиметра по-нисък от Стив.
— Не го пускайте! — заповяда му тя.
Стив се усмихна на младия мъж.
— Ако ме докоснеш, войниче, ще го сметна за нападение. Ще ме оправдаят, ако те изхвърля оттук, и повярвай ми, ще го направя.
Лейтенант Гамбъл се огледа за подкрепление, но единствените хора, които се оказаха наблизо, бяха две чистачки и един електротехник, поправящ някакво осветително тяло.
Стив тръгна към изхода.
Лейтенант Гамбъл се разкрещя:
— Спрете го!
Зад себе си чу охраната да вика:
— Спрете или ще стрелям!
Чистачките и електротехникът замръзнаха на място.
Ръцете на войника трепереха, докато насочваше пистолета си към младежа.
Мускулите на Стив се стегнаха и той впери поглед в дулото. С усилие се отърси от обхваналата го парализа. Един пазач от Пентагона не можеше да стреля по невъоръжен цивилен — бе сигурен в това.
— Няма да ме застреляте — каза убедено. — Това ще бъде убийство.
Обърна се и тръгна към изхода.
Бе най-дългото разстояние, което бе изминавал в живота си. До вратата имаше не повече от три-четири метра, но минаха сякаш години, преди да стигне до нея. Кожата му настръхна.
Сложи ръка на дръжката и в този момент въздухът бе разтърсен от изстрел.
Някой изпищя.
През главата на Стив мина мисълта: Той стреля над главата ми, но не се обърна. Изхвърча навън и се спусна по стълбите. Бе паднала нощ и паркингът бе осветен от уличното осветление. Зад себе си чу викове, после прогърмя още един изстрел. Той стигна до края на стълбите и веднага сви встрани в храстите.
После излезе на улицата и продължи да бяга. Намали ход до една автобусна спирка. От спрял автобус слязоха двама войници и се качи една цивилна жена. Стив скочи вътре веднага след нея.
Автобусът тръгна. Шофьорът го изкара от паркинга, свърна към магистралата и Пентагонът остана отзад.
51.
Лорейн Логън много допадна на Джийни през двата часа, които прекараха заедно.
Жената бе доста по-едра, отколкото изглеждаше на снимката във вестниците, публикувана в челото на нейните статии за самотните сърца. Усмихваше се мило и лицето й сякаш светваше. За да отвлече вниманието на Джийни от проблемите й, започна да й разказва за какво й пишат хората — властни свекърви, налитащи на бой съпрузи, импотентни приятели, пускащи ръце шефове, вземащи наркотици дъщери. Каквато и да бе темата, Лорейн винаги намираше да каже нещо такова, което да накара Джийни да си помисли: Ама разбира се, как така не съм погледнала на въпроса от тази страна?