Драконите на сломеното слънце [bg]

— Не могат да намерят входа към тунела — прошепна Гилтас на Кириан. — Твърди, че трябвало да има такъв тук някъде, но не го вижда.

— Разбира се, че не може — заяви твърдо тя. Все още беше силно раздразнена от номера, който й бяха погодили джуджетата. — Познавам местността. Всеки инч от нея. Ако имаше нещо подобно на…

Тя замълча изумено.

— … проход към тунел — довърши Гилтас, за да я подразни, — ти щеше да знаеш за съществуването му.

Намираха се пред голяма гранитна скала, висока близо трийсет стъпки. Върхът й надничаше над върховете на дърветата. Нормално вертикалните жилки на скалата вървяха странично по повърхността й. Между отделните слоеве се бяха вкоренили малки дървета и тревни чимове. Част от върха на скалата се бе отчупила и сега лежеше в основата й — огромни канари, някои от които достигаха до кръста на Гилтас, а други превишаваха ръста на джуджетата. Младежът изумено проследи как Тарн се приближи до една от тези канари, положи ръка върху нея и натисна. Камъкът се изтърколи встрани, сякаш бе напълно кух.

И наистина беше.

Кралят и неговите джуджета бързо разчистиха срутването, за да разкрият зейнала дупка в основата на скалата.

— Оттук! — изрева Тарн, като им махна с ръка.

Гилтас се обърна към Кириан. Тя просто поклати глава и се усмихна накриво. Пътьом жената-войн спря да огледа кухата канара. Вътрешността й беше като изсмукана.

— Червеите ли са го направили? — попита впечатлено.

— Ърканите — кимна гордо Тарн. — По-точно техните малки — допълни. — Все още гризат по малко. Големите щяха да я глътнат за закуска. Боя се, че не са особено умни. И винаги са ужасно гладни.

— Гледай ти — обади се Гилтас, като гледаше Кириан. Тъкмо преминаваха от царството на лунната нощ към дълбините и вечния хлад на създадената от джуджетата пещера. — Щом джуджета са успели да скрият прохода към тунела си от теб и твоите хора, значи проклетите мрачни рицари нямат никакъв шанс.

— Вярно е — призна тя.

Веднага щом се озоваха вътре, Тарн още веднъж удари два пъти по пода с крак. Отдолу го поздравиха други два удара. В прашната земя се появиха пукнатини и оформиха хитро укрит капак, който се отвори. От дупката надникна джудже. Покрай него струеше светлина.

— Посетители — произнесе на джуджешки Тарн.

Пазачът на прохода кимна и изчезна. Чуха как тежките му подковани ботуши тракат по стъпалата на подвижната стълба.

— Ваше величество — подкани го учтиво Тарн.