Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Той й заразправя нагли лъжи за муджахидините и за маковите реколти, за товарните влакове от планините на Бадахшан и Хазараджат, от Дех Кхавак, Камдеш и Асмар. Разказа й достатъчно, за да може тя да повярва на това, което чува. Той често виждаше подобна наивност за света у американци, израснали в Щатите и никога ненапускали страната, от средната буржоазия, водещи среднобуржоазен живот и за които беше цяла авантюра да се преместят в един среднобуржоазен квартал на друг град. Невидели нищо от света, освен вечерните новини, те бяха доверчиви и лековерни. Те можеха да бъдат добре образовани, подобно на мис Доната, но това беше образованост, добита сред подобни на тях хора. Бяха като добре образовани овце.
След известно време разговорът се насочи към по-приятни теми и тогава една прислужница — Калатис бе решил, че при тези обстоятелства беше по-подходящо да бъде жена — донесе малки сандвичи и нови напитки. Разговаряха за места, където са пътували. Просто убиваха времето. Долу на пристана — оттам се дочуваха стъпки и понякога глух шум от случаен удар по корпус или понтон — последните дванайсет милиона долара в брой от нейните трийсет и два милиона се товареха от самолета в една моторница. Предишните двайсет милиона бяха прехвърлени на по-малки части през последните няколко дни.
Калатис сдържаше преждевременната си еуфория. Беше съвсем близо пред приключването на един деветгодишен проект. Наистина, не беше планирал точно това начинание допреди двайсет месеца — тогава видя колко невероятно нетърпеливи бяха американските бизнесмени да зарежат всякаква законност, но то беше като последица от цялостната по-голяма картина, към която той вече гледаше като към своето американско минало. Парите. Боже мой, той се бе изненадал и възхитил от сумите пари, с които тия мъже с готовност се разделяха като пресметливи комарджии, за да утроят притежаваното вече от тях. Ала все още на други места се въртяха зъбци и колела, всичко беше точно синхронизирано, за да приключи едновременно й докато предстояха още толкова много различни събития, той се стремеше да не предвкусва твърде дълго бъдещата сладка отплата.
Мислите му се върнаха към най-близките задачи, докато мис Доната започваше да разказва някакъв анекдот. А долу, на пристана милиони долари от Западното крайбрежие щяха всеки момент да заминат от Южния бряг към места далечни и неизвестни на никого… освен на Калатис.
56.
Гилбърт Хорман се мъчеше да не мисли за Панос Калатис. Постепенно това започна да му се удава все по-лесно.
Беше работил до късно в кабинета си, нещо обичайно, особено когато предстоеше изпращане на стока в Колумбия. Отворил беше вратата към съседния си частен апартамент, където преди половин час беше отишъл да си налее питие. Личният му телефон в апартамента иззвъня и той отиде да се обади, очаквайки, че жена му ще го попита колко още ще се забави.
Беше Калатис. Гъркът каза, че бърза много. Току-що получил документите, необходими за колумбийската пратка — това бяха фалшиви товарителници и други формуляри, които трябваше да бъдат подадени в правителствени служби, за да могат да изнесат значителни количества сярна киселина и оцетен анхидрид. Калатис искаше Гилбърт да получи документите тази вечер и щял да изпрати някого с тях при него, само да му ги остави. Гилбърт знаеше, беше безсмислено да му обяснява, че тъкмо се е приготвял да си ходи.
Затвори телефона и погледна часовника си. Калатис беше казал, че ще донесат документите след половин час. Чудесно. Всъщност Гилбърт се канеше да привърши работата си за деня, когато телефонното обаждане го прекъсна. Той загаси лампата в кабинета и тръгна из апартамента. Там имаше малка кухня, добре зареден бар, кът за сядане с два дивана и няколко кресла. Тук-таме бяха пръснати растения, имаше огромен телевизор и изглед към изисканите магазини отдолу и малко по-вдясно се виждаше блещукащият силует на централната градска част. Зад ъгъла следваше голямата спалня с разкошна вана за подводен масаж, откъдето изгледът беше същият както във всекидневната.
Гилбърт си сипа ново питие, събу обувките си — а вратовръзката беше свалил доста отдавна — и се настани пред телевизора, щракайки дистанционното управление, докато улучи канала на „Плейбой“. Неусетно изминаха четирийсет минути с помощта на още няколко питиета. Когато домофонът звънна, той бързо натисна кода, за да се качи куриерът на Калатис в асансьора. Пратките от Калатис не бяха рядкост и неговите хора си знаеха реда.