Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Ами, ревност! — отвърна Джордж. — Всички жени са ревниви.
— А също и всички мъже. Вие не ревнувахте ли от генерал Тъфто, а и генералът не ревнуваше ли от вас онази вечер в операта? Ха, та той просто беше готов да ме изяде, че излязох с вас, за да видя онази глупава ваша женичка; като че и двамата много ме интересувате — каза съпругата на Кроли и тръсна дръзко глава. — Ще вечеряте ли тук? Драконът ще бъде на гости у главнокомандуващия. Шушука се за една голяма новина. Казват, че французите са преминали границата. Ще си вечеряме спокойно.
Джордж прие поканата, макар че жена му беше малко неразположена. Бяха женени по-малко от шест седмици. Друга жена й се надсмиваше и подиграваше, а това не го ядосваше. Той и на себе си не се ядосваше, добродушният човечец. Това бе срамота, признаваше си той; но, дявол да го вземе, ако една хубава жена сама ти се изпречва на пътя, какво можеш да направиш? «Малко съм си свободничък с жените» — често казваше той, като се усмихваше и кимаше многозначително на Стъбл и Спуни и на всички сътрапезници в полковата столова; и те по-скоро го уважаваха за тази му смелост, вместо да го осъждат. След победата на война, победата в любовта е била от незапомнени времена източник на гордост за мъжете в Панаира на суетата. Иначе как щяха гимназистите да се хвалят с любовните си похождения; и как щеше Дон Жуан да бъде популярен?
И тъй, решил твърдо в себе си, че е покорител на жените и че е предопределен да ги сразява, той не се противопостави на участта си, а спокойно се остави да бъде повлечен от нея. И понеже Еми не казваше нищо, нито пък го измъчваше с ревността си, а просто си страдаше и тайно вехнеше от мъка, той си въобрази, че тя съвсем не подозира онова, което всичките му познати много ясно долавяха — а именно, че отчаяно ухажва мисис Кроли. Ходеше с нея на езда винаги, когато беше свободна. Заявяваше на Амелия, че имал някаква служебна работа (обаче тази лъжа съвсем не я мамеше) и като оставяше жена си сама или в обществото на брат й, прекарваше вечерите си при семейство Кроли и губеше пари в полза на съпруга, ласкаейки се от мисълта, че съпругата умира от любов по него. Твърде е възможно тези достойни съпрузи никога да не се бяха уговаряли единият от тях да любезничи с младия джентълмен, а другият да му обира парите на карти, но, така или иначе, двамата се разбираха отлично и Родън оставяше Озбърн да идва и си отива с най-добро разположение.
Джордж бе толкова зает с новите си познати, че той и Добин съвсем не бяха заедно тъй често, както преди. Пред хората и в полка Джордж го избягваше и, както видяхме, никак не обичаше проповедите, които по-възрастният от него мъж имаше склонност да му чете. Наистина, някои негови постъпки правеха капитан Добин крайно мрачен и хладен, но каква полза имаше да казва на Джордж, че макар да има големи бакенбарди и да си въобразява, че знае много, той е наивен като ученик, че Родън си го бе избрал за жертва, както бе сторил с мнозина преди това, и че щом престанеше да го използува, щеше да го захвърли с презрение? Джордж не го слушаше. И тъй като, когато отиваше в квартирата на Озбърнови, Добин рядко имаше възможност да срещне приятеля си и двамата бяха пощадени от доста мъчителни и безполезни разговори. Нашият приятел Джордж се бе отдал напълно на удоволствията, предлагани от Панаира на суетата.
От времето на цар Дарий насам не е имало по-блестяща свита от цивилни, от свитата, която се навърташе край армията на херцог Уелингтън в Белгия през 1815 година и, тъй да се каже, я отведе сред танци и пиршества до самата граница на бойното поле. Исторически ще остане оня бал, който една благородна графиня даде в Брюксел на 15 юни през споменатата година. Той накара цял Брюксел да изпадне във вълнение и аз съм чувал от някои дами, които са били там по онова време, че интересът на представителките на собствения им пол към този бал бил много по-голям, отколкото към неприятеля пред тях. Борбите, интригите и молбите за покани били такива, на каквито са способни единствено английските дами, само и само да бъдат допуснати до обществото на знатните от собствения им народ.
Джоз и мисис О’Дауд, които умираха от желание да отидат, напразно се мъчеха да си доставят покани; обаче някои други от приятелите ни имаха по-голям късмет. Така например, поради застъпничеството на лорд Берейкърс и като отплата за вечерята в ресторанта, Джордж получи покана за капитан и мисис Озбърн и това обстоятелство страшно много повдигна духа му. Добин, който беше приятел на генерала, командуващ дивизията на полка им, дойде един ден със смях при мисис Озбърн и й показа подобна на тяхната покана, която накара Джоз да му завижда, а Джордж да се чуди как, дявол да го вземе, той именно бе могъл да се намести сред висшето общество. Най-после, разбира се, бяха поканени също така и мистър и мисис Родън, както подобава на приятелите на генерал, командуващ кавалерийска бригада.