Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Проклятията, които генералът изрече веднага щом Ребека и нейният покорител излязоха, бяха толкова цветисти, че положително никой словослагател не би ги набрал, дори да ги бях написал. Те идваха от самото сърце на генерала; и не е ли чудесно, че човешкото сърце е годно да роди подобно нещо и да изхвърли от недрата си, когато случаят изисква, такъв запас от страст и ярост, гняв и омраза?
Очите на кротката Амелия също бяха тревожно отправени към двойката, чието поведение така бе разядосало генерала. Но когато Ребека влезе в ложата й, тя се спусна към нея с нескривана възторжена обич, въпреки че се намираха на обществено място. Прегърна най-скъпата си приятелка в присъствието на цялата зала или, най-малкото, точно пред погледа на бинокъла на генерала, който сега бе обърнат към компанията на Озбърн. Мисис Родън поздрави най-мило и Джоз. Тя се възхити от голямата брошка от цветен кварц на гърдите на мисис О’Дауд и на великолепните ирландски диаманти и просто не можеше да повярва, че не са донесени направо от Голконда. Суетеше се наоколо, бърбореше, обръщаше се и извиваше, усмихваше се на един, ахкаше пред друг и всичко това право пред ревнивия бинокъл отсреща. И когато дойде време за балета (в който никоя танцувачка не направи необходимите гримаси и не изигра ролята си по-добре от нея), тя заситни към собствената си ложа, като този път се облегна на ръката на капитан Добин. Отказа на Джордж да я придружи — той трябвало да остане да забавлява своята скъпа, добра, малка Амелия.
— Каква лицемерка е тази жена! — промърмори на Джордж честният капитан Добин, когато се върна от ложата на Ребека, където я придружи в пълно мълчание и с мрачно като на погребение лице. — Извива се и се кълчи като змия. Не забеляза ли, че през всичкото време, докато беше тук, играеше комедии пред генерала отсреща?
— Глупости — играела комедии! Дявол да го вземе, тя е най-милата женичка в Англия — отвърна Джордж като показа белите си зъби и засука мъжествените бакенбарди. — Ти никак не си светски човек, Добин. Виж как веднага успя да умири генерала. Погледни го само как се смее! Ех, да му се не види, какво рамо има тази жена! Еми, защо ти не държиш букет? Всички жени имат букети.
— Я го гледай, ами че защо не й купихте? — каза мисис О’Дауд; както Амелия, така и Добин й поблагодариха за тази навременна забележка. Но никоя от дамите не продума повече. Амелия бе замаяна от ослепителния блясък и светските приказки на изисканата си приятелка. Дори и О’Дауд бе потисната и мълчалива след лъчезарното появяване на Беки и през цялата вечер не продума нищо за Гленмълоуни.
— Кога възнамеряваш да изоставиш хазарта, Джордж, както ми обещаваш от сто години насам? — каза Добин на приятеля си, няколко дни след прекараната в операта вечер.
— Ами ти кога възнамеряваш да изоставиш проповедите? — отвърна другият. — За какво толкова се тревожиш, човече? Ние залагаме по малко. Снощи аз спечелих. Да не би да предполагаш, че Кроли не играе честно? Когато се играе без измама, за една година печалбите и загубите се уравновесяват.
— Но струва ми се, че той не би могъл да ти плати, ако загуби — каза Добин и съветите му получиха тази отплата, която обикновено се предизвиква от всеки съвет. Озбърн и Кроли сега бяха постоянно заедно. Генерал Тъфто вечеряше всякога навън. Джордж бе винаги добре дошъл в стаите (твърде наблизо до стаите на генерала), които адютантът и съпругата му заемаха в хотела.
Когато Джордж и жена му посетиха Родън и Ребека, Амелия се държа така, че това едва ли не причини първата им разпра. С други думи, Джордж бурно се скара с жена си за нежеланието й да отиде там, както и за надутото и държане към нейната стара приятелка мисис Кроли, Амелия не отговори с нито една дума. И при второто си посещение у мисис Родън тя се държа дори още по-свенливо и неловко като чувствуваше върху себе си погледа на съпруга си и зоркото око на Ребека.
Разбира се, Ребека бе двойно по-любезна и не обръщаше никакво внимание на хладината на приятелката си.
— Струва ми се, че Еми е станала по-горда, след като името на баща й се появи в… след нещастията на мистър Седли — каза Ребека, като се показа милостива пред Джордж и смекчи израза си.
— Честна дума, когато бяхме в Брайтън, аз си мислех, че тя ми прави чест да ме ревнува; а сега, предполагам, се възмущава, задето Родън, аз и генералът живеем заедно. Ех, драги мой, как бихме могли изобщо да живеем със средствата, които имаме, ако не разделяхме разноските с някой приятел? И не смятате ли, че Родън е достатъчно силен, за да бди над честта ми? Но аз съм много задължена на Еми, много — каза мисис Родън.