Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
В четвъртък през нощта Хари се измъкна от постелята си, наметна мантията невидимка и предпазливо заслиза по стълбите, точно като в онази нощ, когато Хагрид му бе показал змейовете. Спря пред портрета и почака да се отвори. Тази вечер Рон бе останал отвън, за да каже на Дебелата дама паролата (Бананови бухти!).
— Успех! — прошепна Рон, докато се разминаваха, и се качи да си ляга.
Този път беше доста неудобно да се движи с мантията невидимка, тъй като носеше под едната си мишница тежкото яйце, а с другата ръка държеше картата пред очите си. Добре че осветеният от луната коридор бе празен и тих и като сверяваше през точно определени интервали местоположението си по картата, Хари успя да избегне нежелани срещи с когото и да било. Когато стигна до статуята на Борис Озадачения, видимо объркан магьосник с разменени ръкавици, той видя вратата, приближи се до нея и прошепна паролата „Свеж като скреж!“, както му бе казал Седрик.
Вратата проскърца и се отвори. Хари се мушна вътре, врътна ключа зад себе си, свали мантията невидимка и се огледа.
Първата му мисъл бе, че си струва да стане префект само за да може да се къпе в тази баня. Мека светлина струеше от изящен полилей с много свещи. Всичко наоколо бе от бял мрамор, дори и празният, както изглеждаше, правоъгълен басейн, вдълбан в пода по средата на помещението. По ръбовете на басейна бяха монтирани около стотина златни крана и на дръжката на всеки от тях се виждаше скъпоценен камък с различен цвят. Имаше и трамплин за скачане. По прозорците висяха дълги ленени пердета, в един ъгъл имаше цял куп пухкави бели хавлии, а на стената бе закачена една-единствена картина в златна рамка. Там бе изобразена русокоса русалка, която спеше върху скала и при всяко похъркване косата й се развяваше леко пред лицето.
Хари остави мантията, яйцето и картата и тръгна да огледа. Стените връщаха ехото от стъпките му. Колкото и приказна да бе тази баня и колкото и да му се искаше да изпробва някои от крановете, не го напускаше мисълта, че Седрик може просто да му се е подиграл. Как ли изобщо всичко това тук щеше да му помогне да разгадае тайната на яйцето? Той все пак подреди една от пухкавите хавлии, мантията си, картата и яйцето покрай ръба на ваната с големина на плувен басейн, коленичи и отвори няколко крана едновременно.
Веднага забеляза, че от тях тече вода, смесена с различни пенливи шампоани, каквито той никога не бе използвал. От единия кран изскочиха сини и розови мехури колкото футболни топки. Вторият бълваше толкова гъста снежнобяла пяна, че Хари сигурно би могъл да легне върху нея, без да потъне. Третият изпускаше силно парфюмирани лилави облачета, които се носеха над повърхността на водата. Хари се позабавлява известно време да пуска и спира крановете, като най-много се радваше на онзи, чиято струя отскачаше от водата и образуваше широки дъги над нея. А когато дълбокият басейн (за удивително кратко време, като се има предвид размерът му) се напълни с гореща вода, пяна и мехурчета, Хари затвори всички кранове, свали пижамата, чехлите и халата и се пъхна вътре.
Беше толкова дълбоко, че стъпалата му едва докосваха дъното. Преплува няколко дължини, преди да се върне в единия ъгъл, и като се оттласкваше с енергични махове на краката, за да държи главата си над водата, се загледа в яйцето. Макар да му беше много приятно да плува в топлата пенлива вода с облачета разноцветна пара наоколо, не го осени никакво хрумване, не му дойде никакво внезапно просветление.
Хари протегна ръце, пое яйцето с мокри длани и го отвори. Пронизителният вой изпълни банята и вибрирайки във въздуха, отекна от мраморните стени, още по-неразгадаем отпреди заради ехото. Хари бързо затвори яйцето, разтревожен да не привлече Филч и дори озадачен дали всъщност не е бил точно такъв планът на Седрик. Но изведнъж подскочи и изтърва яйцето, което затрополи по пода на банята, защото някой бе казал:
— На твое място щях да го потопя във водата.
От изненада Хари се нагълта с мехурчета пяна. Изправи се, плювайки, и видя призрак на момиче с много тъжно лице да седи с кръстосани крака върху един от крановете. Това бе Стенещата Миртъл, чиито ридания обикновено се носеха откъм една чупка в тръбата на тоалетната три етажа по-долу.
— Миртъл! — ядоса се Хари. — Аз… аз не съм облечен!