Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Къде си се научил на това, старче? — попита сержантът.
Натан се намръщи. Ако имаше нещо, което мразеше на тоя свят, то беше да го наричат „старче“. Той беше магьосник, Пророк с несравними способности, и държеше да гледат на него с почуда, ако не с открито страхопочитание. Ан удържаше дарбата му, като го контролираше с Рада’Хан. В противен случай седлото на сержанта без съмнение вече да се е възпламенило под него. Освен това не му даваше и да говори. Езикът на Натан можеше да бъде толкова опасен, колкото и силата му.
— Опасявам се, че брат ми е глухоням. — Тя направи знак към двамата разбойници за довиждане. Те отвърнаха на поздрава й и се запътиха към гората в снега. — Винаги се е забавлявал, правейки такива номера.
— Госпожо, сигурна ли сте, че тези двамата не ви създават проблеми?
— О, всичко е наред — усмихна се тя.
Сержантът взе поводите в ръце, двайсетте мъже зад него направиха същото, готови да поемат след него.
— Е, все пак ми се струва, че ще си поговорим с тях. За кражби например.
— Ако го направите, няма да е лошо да ги помолите да ви разкажат как Д’Харанските войници са опустошили запасите им от храна и как сега гладуват поради тая причина.
Скулестият войник свали поводите.
— Нямам представа какво е било вършено тук преди, но новият Господар Рал даде изрични заповеди да няма никакви кражби и опустошения от страна на армията.
— Новият Господар Рал ли?
Той кимна.
— Ричард Рал, Господарят на Д’Хара.
С крайчеца на окото си тя мерна бързата усмивка, пробягала по устните на Натан — усмивка, която изразяваше доволство от правилно избрано разклонение на пророчество. Макар че именно това бе необходимо да се направи, за да успеят, новината не предизвика усмивка на нейните устни. Тя почувства единствено вътрешна болка за това, че е получила потвърждение за пътя, който им предстоеше. Трудното тепърва започваше.
— О, като го споменахте, май си спомням, че съм чувала това име.
Сержантът се изправи на стремената и се обърна към хората си:
— Огден! Сполдинг!
Конете на двамата войници препуснаха в снега напред.
— Настигнете ония момчета и ги заведете при семействата им. Разберете дали онова, което казват, е истина. Ако е така, вижте колко членни са семействата им и дали в съседство има други, сполетени от същата съдба. Изгответе доклад и го изпратете в Ейдиндрил незабавно, като се погрижите да получат необходимото количество храна, за да изкарат зимата.
Двамата мъже поздравиха с юмрук върху тъмните кожени униформи с ризници и се впуснаха в галоп по следите, водещи към гората. Сержантът се обърна пак към нея.
— В Ейдиндрил ли отивате?
— Да, надяваме се там да намерим сигурност, като другите, които пътуват на север.
— Ще я намерите, но на определена цена. Ще ви кажа онова, което би ви казал всеки. Независимо коя е била родината ви досега, вече ще се наложи да станете поданици на Д’Хара. Това е задължително, както и да давате малка част от спечеленото с труда си, ако желаете да живеете на територията на Д’Хара.
Тя повдигна вежда.
— Както изглежда, армията май продължава да ограбва хората?
— Може така да ви се струва, но Господарят Рал е на друго мнение, а неговата дума е закон. Всички плащат еднакво в подкрепа на войската, която има за задача да пази мира. Ако не желаете да плащате, сте свободни да отидете където искате, но нямате право да търсите защита и свобода от Д’Хара.
— Господарят Рал май държи нещата здраво в свои ръце.
Сержантът кимна.
— Той е могъщ магьосник.
Раменете на Натан се разтресоха от безшумен смях.
Сержантът присви очи.
— Щом е глухоням, защо се смее?
— О, глухоням е, но освен това е и малоумен. — Ан се запъти към конете. На минаване покрай широкоплещестия магьосник го сръга здраво в корема. — От време на време си се хили така. — Тя се намръщи, щом Натан се закашля. — Ако продължава, от устата му ще започне да излиза пяна.
Ан погали нежно влажните, мощни златисти хълбоци на Бела, която се размърда доволно при докосването й. Огромната кобила с надежда изплези език. Най-много на света обичаше да я галят. Ан я почеса зад ухото. Бела изцвили радостно и отново изплези език, надявайки се играта да продължи.
— Та значи, сержант, казвате, че Господарят Рал бил силен магьосник?