Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Баум и Екщайн се оттеглиха към противоположните ъгли на стаята като изморени боксьори, обърнаха се и започнаха отново.
Екщайн използваше фенерчето си, за да огледа гардеробите в антрето. После забеляза, че голямото огледало виси на кука и може да бъде свалено от стената. Баум отвори решетката на радиатора под прозореца, извади възглавниците на креслата, прекара върха на молив по пролуките на мебелите, после легна под масичката като автомобилен механик. Екщайн се качи на стол и прекара лъча на фенерчето си по решетката на климатика, докато Баум вадеше чекмеджетата на бюрото, оглеждаше ги, връщаше ги на място, а после взе телефона, постави го на леглото и нежно го покри с две възглавници. Сега двамата мъже започнаха да лазят като слепци, които си търсят изгубеното копче. Опипваха всеки сантиметър от килима, надничаха под леглата и галеха мебелите, рамките на прозореца и картините с такава нежност, каквато и двамата не бяха показвали към жена от доста време насам.
Целият танц по обезопасяването отне по-малко от двадесет минути, но когато свърши, и двамата мъже бяха се изпотили. Не бяха толкова глупави да се чувстват абсолютно сигурни, но направиха всичко каквото можеха с помощта на своята воля и опит. Бени отвори минибарчето, подаде на Ейтан портокалов сок и отвори за себе си кутийка с газирана вода. Направи знак на О’Донован да си вземе каквото иска. Сега някаква британска диджейка говореше глупости и носът й едва не беше изскочил през екрана на телевизора. Бени засили звука, а Екщайн се приближи до него в ъгъла до покритите със завеси прозорци.
Бени се облегна на стената и вдигна поглед към по-младия си другар, съзнавайки, че ако не бяха разрушили оперативния им съюз, вероятно нямаше сега да се намира в това положение. Съдбата сигурно би се стекла съвсем иначе. Рут вероятно щеше да си бъде в своя нюйоркски апартамент и да се занимава с учението си, нямаше изобщо да сънува за съществуването на О’Донован и да предъвква недоволството си спрямо своя баща. В безопасност. Но щом като това е сега жестоката реалност, най-добре беше да я посрещне заедно с Екщайн и Бени едва сдържаше чувствата си. Те разговаряха тихо на иврит и думите им бяха изпълнени с недомлъвки.
— Не трябваше да си тук — каза Бени с измъчена усмивка.
— Нито пък ти, приятелю. — Ейтан искаше да каже: не в такова ужасно положение. — Кой е битият телохранител?
— Детектив от Ню Йорк — отвърна Бени. Ейтан погледна О’Донован, който сега пушеше и гледаше замислено в екрана на телевизора. — Работеше по експлозията в консулството. Ицик ме изпрати там като свръзка.
Баум разказа накратко останалите подробности. Не му се искаше да изважда наяве връзката между Рут и Майк, но тя беше ключът към последвалото отвличане. Екщайн се опита да не реагира рязко, но сексуалните картини са твърде близо до повърхността на мъжкия мозък и той не можеше да не завиди на американеца. Екщайн веднага забеляза, че въпреки разликата в прическите, той и О’Донован си приличаха физически. Детективът още носеше лепенка върху носа, а под очите му имаше синини. Лепенката се набиваше в очи като сикхски тюрбан. Трябваше да я махне, а останалото да се покрие с пудра.
О’Донован погледна Екщайн, който събра пръстите на лявата си ръка и направи движение, като че къса грозде от ниска лозница. Този израелски жест означава: „Още малко търпение.“
— Сигурно нямаш някакви идеи — с надежда изрече Бени.
— Дори и без фактите, вече съм подготвил част от инфраструктурата.
— Винаги си бил нестандартен — похвали го Бени. — Аз знам фактите, но още не съм се свързал с никого освен теб. „Мафията“ ще помогне с всичко, каквото може.
Баум намекваше за Арт Розели, но Ейтан също така разбра, че Бени смята предварителните усилия на партньора си за напразни. Той погледна Баум. Не беше сигурен, че при тези обстоятелства подполковникът ще е в състояние да действа със спокойно и ясно съзнание. Тъкмо се готвеше да признае съмненията си и да разкрие действията, които вече е предприел, когато на вратата бързо се почука.