Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Често ли крещиш така?
Усмивката на Роби показваше, че не е впечатлен от избухването й.
— Непрекъснато — каза заплашително тя, бялата й кожа беше почервеняла от гняв. — Излизай веднага, докато все още имаш някакъв шанс.
Той се усмихна, без да откъсва очи от лицето й.
— Аз съм толерантен човек.
— Ти си още едно момче.
— Отдавна не съм — отвърна спокойно той, недосегаем от сарказма й, сигурен в себе си, самоуверен.
Когато на тринайсетгодишна възраст беше напуснал дома си, за да учи в университет, нещо обичайно за епохата, той вече бе добре запознат с оръжията, с ездата, с жените. Единбург, а след това Утрехт и Париж на свой ред бяха допринесли за обучението му както в академичните дисциплини, така и в порока.
— И възрастта ти изобщо не ме интересува, ако проблемът ти е твоята суета.
— Сега е лесно да говориш така. Но какво ще стане по-късно? Как ще понасям безконечните злобни намеци? Не знам дали ще имам толкова кураж. Каквото и да мисля сега, не знам какво ще стане, когато се наложи наистина да преживея това.
— Тогава помисли за това и по този начин… децата харесват Джони. Винаги са се отнасяли към него като към свой чичо и сега той наистина ще им стане такъв.
— Не мога да се омъжа за теб!
До този момент тя беше имала предвид само любовна връзка, но дори и това й се струваше прекалено. Все пак мнозина биха разбрали любовта й към младежа. Но брак!
— Това е невъзможно. Всички хумористични издания в страната ще се заемат да обсъждат любовния ни живот!
— Боже мой, Рокси, как може това да е от значение?
— Ти просто не знаеш тези неща.
— Очевидно не. Защо не ми обясниш?
— Спомняш ли си лейди Кеър, която се омъжи за младия свещеник?
— Не.
— Е, добре, тя направи това и в продължение на една година всички се шегуваха само с неговата младост, нейната възраст и божествените му занимания.
— Слушай, скъпа, не искам да споря по повод твоите скрупули за възрастта или каквото и да е друго по този въпрос. Честно казано, всичко това ме отегчава до смърт, защото не давам и пукнат грош за него. И ми се иска и с теб да е така. Във всеки случай, до лятото няма да бъда в Шотландия, така че ще имаш достатъчно време да промениш мнението си.
— Или ти да промениш своето — отвърна тя, повдигнала замислено едната си вежда.
— Да, скъпа.
— Но не го мислиш.
— Господи, ама ти наистина си страшно настроена да спориш.
— Може би в крайна сметка ще откриеш, че не ме обичаш — каза тя мрачна и нацупена.
— Ти си разстроена. — Гласът му за разлика от нейния, звучеше меко.
— Дяволски прав си.
— Мога да ти помогна… да се успокоиш.
Думите му, произнесени бавно и тихо, звучаха обещаващо.
— Да не си посмял да предприемеш нещо, дявол те взел! — рече раздразнено Роксейн, изправяйки внезапно гръб и втренчила поглед в него. Огнените й коси контрастираха с млечнобялата кожа на раменете й.
Изключително дългите му мигли се вдигнаха бавно и очите му се впериха в нея изпод сянката им.
— Бих бил щастлив да го сторя.
Тя се разсмя и вдигна ръце.
— Предавам се.
— Вече беше време. — Върху чувствените му устни бавно се появи усмивка. — Сега, що се отнася до това, че се чувстваш разстроена…
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
— Усещам мириса ти…
Шепот, познат плътен глас.
Елизабет отвори очи. Беше се облегнала на леглото на Джони. Вдигна поглед към него. Очите му бяха затворени, дишането — равно и тя отново задряма. Спеше й се след прекараната в бдение нощ.
Не след дълго черните мигли на Джони се повдигнаха и сините му очи заоглеждаха стаята, търсейки източника на познатото ухание. Къде е тя? Мирисът й изпълваше ноздрите му. Ето я. Душата му се изпълни с радост.
— Бетси?
Този път гласът му беше по-силен.
Тя почти подскочи, отвори очи, видя втренчения в лицето й поглед и изписка от радост.
Той немощно помръдна ръка към нея.
Елизабет се изправи бързо, приближи се така, че пръстите им да се докоснат; деликатен контакт, който свързваше живота им, душите им, любовта им. Наведе се и предпазливо го целуна, поставяйки бузата си до неговата на възглавницата.
— Изглеждаш чудесно — прошепна тя. Огромната й радост й пречеше да види действителното му плачевно здравословно състояние.
Жизнелюбивият му дух блестеше в погледа му.