Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Значи тогава това не е сериозно?
Той беше изненадан. Поведението им оставяше друго впечатление.
Роби прекъсна за момент разходката си и впери поглед в брат си, който се беше полулегнал в един фотьойл край огъня.
— Казах й, че ще се върнем през лятото. Не може да остави децата си. Но да, сериозно е. И не споменавай за възрастта й, защото не искам да чувам за това.
— Нямах подобно намерение.
Роксейн беше по-възрастна и от него, но това не му пречеше да я обича.
— Може да стане така, че да не се върнем през лятото. Възможно е уреждането на нещата да продължи по-дълго.
Роби се отпусна на един от съседните столове с изкривено от неприятната вест лице.
— Въпреки това — рече той, — аз ще се върна по-рано от вас и тогава ще решим какво ще правим.
— Ти вече си решил, нали?
— Точно ти ли ме питаш, ти, който се ожени за дъщерята на Харолд Годфри.
— Прав си естествено. Прости ми.
— Боже Господи — възкликна Роби, — нима ще ни е нужно толкова време, за да възвърнем собствеността си?
Беше нетърпелив, не искаше нищо да осуетява намеренията му, които бяха по-оптимистични.
— Куинсбъри има подкрепата на съда. Затова пък ние притежаваме полици на всички по-заможни хора в Шотландия. Освен това сме важен фактор в търговията и боравим с по-голямата част от парите им в Европа. А сега, както са се развихрили френските пирати, цените на борсата се качват неимоверно… — Джони се усмихна и продължи: — Освен това ние контролираме и цените на валутата. С всеки изминат ден опасността от разоряване става все по-голяма.
— Има си своите предимства да бъдеш банкер на по-голямата част от Шотландия — измърмори Роби.
Търговските и банкови контакти на семейство Кари се простираха от Париж и Бордо до Лондон, Единбург, Амстердам, Хамбург, Данциг и Стокхолм.
— Не забравяй, че също така финансираме и част от шотландските полкове във войната на Малборо.
Някои от офицерите държаха парите си в банката им в Ротердам.
— Каутс разясни положението ми на всички. Очаквам петицията ми да бъде разгледана от Кралския съвет до един месец.
Роби въздъхна:
— Но след това все пак ще трябва да определят дата за делото и един Господ знае колко дълго ще продължи това.
— Не е задължително. Кралският съвет може просто да реши, че няма нужда да има присъда… и Куинсбъри ще си тръгне от Голдихаус. И тогава ще остане само Годфри.
Гласът на Джони стана съвсем тих.
— Нямам търпение да го убия.
— А Елизабет?
— Не съм говорил с нея по този въпрос и не мисля и да го сторя. Годфри е много опасен за семейството ми, каквото и да е неговото влияние. Помисли за нашето дете… какво би могъл да му направи той.
— Тя може и да не разбере.
Джони повдигна рамене.
— Зависи при какви обстоятелства и пред какви свидетели ще се срещнем с него.
— Но това ще стане, след като си възвърнеш собствеността, нали?
— И титлите си…
— Може би още през това лято.
Джони се усмихна зловещо.
— Няма ли да бъде чудесно?
През следващите няколко дни в дома на графиня Килмарнък цареше спокойствие. Състоянието на Джони се подобряваше с часове, бременността на Елизабет вървеше към края си, а Роксейн и Роби се наслаждаваха на прелестите на новата любов.
Тогава през едно слънчево мартенско утро „Трондхайм“ пусна котва в Лийт.
И гостите в дома на графиня Килмарнък се приготвяха да отпътуват.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Гостите на Роксейн използуваха дните, през които „Трондхайм“ трябваше да премине митническите формалности и да разтовари стоката си, за да се подготвят за пътуването. На борда на кораба трябваше да се натовари храна, както и да се осигурят лекар и акушерка, които да отпътуват с тях. Въпреки че здравето на Джони се възстановяваше бързо, той все още не беше възвърнал предишната си сила, а бременността на Елизабет беше така близо до края си, че бе напълно възможно бебето да не дочака пристигането им в Ротердам.
Роксейн продължаваше да се появява на светските събития, на които нямаше как да не отиде. Последната нощ преди отплуването на „Трондхайм“ беше поканена на вечеря у графиня Съдърланд. Роксейн нямаше как да откаже на старата си приятелка, защото партито беше по повод годежа на най-малката й дъщеря. Все пак възнамеряваше да остане на самата вечеря, предшестваща бала, от списъка на чиито поканени помоли да я зачеркнат.
Тя беше във вестибюла, готова да си тръгва, когато пристигнаха Харолд Годфри и херцог Куинсбъри.
Нямаше как да ги избегне, без да предизвика подозрения с поведението си. Въпреки че треската по преследването на Джони бе понамаляла, издирването все още не беше приключило. Така че тя се приближи с грациозна усмивка към тях.