Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— След няколко минути ще се почувстваш по-добре.
— Какъв арогантен младеж — каза тя, но виолетовите й очи го изгаряха, а ръцете й го прегръщаха с всичка сила.
— Толкова ми е горещо — отвърна Роби, — изгарям…
И той закрачи бързо към леглото, не беше сигурен, че ще може да чака и да се контролира още дълго, че няма да се нахвърли диво върху нея. Постави я на леглото, събу копринените й пантофки, сложи ги на пода и започна да се намества отгоре й.
— Ботушите ти — напомни тя като негова майка.
— После — прошепна задъхано той и покри тялото й със своето, така че тя усети силната му възбуда. Зацелува устните й, езикът му се плъзна в устата й като вестоносец на удоволствието. Диво желание прониза цялото й същество и когато той проникна в нея, тя остана без дъх, неразбираща защо толкова дълго му бе отказвала.
Беше забравила колко жизнен, колко неуморен, невъздържан и див беше той. Беше забравила колко силно я възбуждаше, как я изпълваше, как екстазът проникваше в цялото й тяло и всичките й сетива. Беше забравила колко необуздан, колко ненаситен, колко оригинален беше той.
— Ти просто не искаше да си спомниш — отвърна откровено Роби, когато тя му призна това малко по-късно през същата нощ или сутрин, тъй като вече бе започнало да се развиделява. Той лежеше до нея и галеше гърдите й във все по-разширяващи се кръгове, а тя бе изправила гръб и въздишаше блажено. — Но аз няма да ти позволя да го забравиш отново.
Ръката му се спусна надолу към корема й, после още по-надолу и тя повдигна бедра, за да го окуражи.
— Тази вечер ще оставя незаличим спомен — прошепна той.
На сутринта, когато се събуди от целувките му, Роксейн разбра, че противно на всякакви разумни доводи и логика, отново беше влюбена, след всичките тези години. И се почувства ужасена.
— Трябва да тръгваш — прошепна тя, полудяла от тревога.
Как щеше да се справи с проблемите, струпали се на главата й? Нямаше да успее. Беше ограничила живота си в рамките на едно безметежно съществуване, откакто умря Килмарнък. Тази любов щеше да разруши така трудно извоюваното спокойствие, щеше да обърка живота на децата й. А срамът! Всички щяха да й се присмиват зад гърба. Десет години разлика. Беше прекалено голяма, за да може да се скрие.
— Ще пиеш ли какао за закуска? — Устните на Роби се допираха до бузата й.
— Не можеш да останеш тук. Иначе няма да избегна…
— Скандала?
— Да.
— Ей сега ще се облека. Ще бъда твоят обожател, присъстващ на утринния ти тоалет. Няма да изляза оттук.
— О, Боже…
— Обикнах те от онази нощ миналото лято.
— Не, не го казвай.
Ръцете му обхванаха главата й от двете страни и широките му длани задържаха лицето й неподвижно срещу неговото.
— Погледни ме — нареди той. — Няма да си тръгна Това няма да е краят на любовта ми към теб. Аз съм тук и ще остана тук, и ти можеш да отричаш и да се преструваш колкото искаш, но аз знам истината. Ти ми каза, че ме обичаш тази нощ.
Тя се опита да поклати глава. Тъмните му очи потънаха в нейните.
— Спомням си.
— Не!
Той се усмихна.
— Може би този път няма да върнеш всичките ми покани, както направи през лятото.
— О, Роби… — Очите й внезапно се напълниха със сълзи. — Няма да се получи. Няма да понеса да ми се присмиват. Много бързаш. Защо просто да не се наслаждаваме на…
— Секса? — Гласът му беше режеш, изражението на очите му внезапно бе станало студено. Той я пусна и легна до нея. Постави ръце под главата си и се загледа горе в балдахина.
— На всички мъже ли казваш, че ги обичаш?
— Няма „всички мъже“.
Главата му се завъртя към нея, погледът му беше леден.
— Нима? — предизвикателно попита той.
— Само Джони ли е бил след Килмарнък?
— Не, разбира се, че не.
— Точно така. Онова с мен бе случайно прегрешение, просто морският въздух беше причината да изпаднеш в такова настроение. И колко подобни прегрешения имаш?
— Няма да ти отговоря.
— Отговори поне на това — казваш ли им, че ги обичаш?
Последните думи бяха изречени шепнешком, но зад тях прозираше гняв.
Отначало Роксейн не отговори, борейки се със собствените си противоречиви чувства, но погледът му я пронизваше така безмилостно, както лежеше на белите чаршафи, че най-накрая тя отвърна честно:
— Не — едва чу гласа си.
— Не те чух — смъмри я дрезгаво той.
— Не! — повтори остро тя. Нейният собствен гняв започваше да се възпламенява от грубото му нахлуване в доскоро добре уредения й живот. — Доволен ли си? Щастлив ли си сега? Влюбена съм в теб, дявол да го вземе! И ти ще съсипеш моя живот и живота на децата ми! И аз ще бъда нещастна и главната тема за подигравки на всяко събиране от май до декември! Надявам се, че си даваш сметка какво стори, като влезе в стаята ми снощи, след като те помолих да не го правиш и скочи в леглото ми, докато аз се опитвах да ти избягам. Предполагам, че си дяволски щастлив!