Любов извън закона

Трябваше да минат няколко минути, преди лицето му да възвърне нормалния си вид и дишането му да се успокои. След това светлосините му очи се вдигнаха към заобиколилите го тревожни физиономии.

— Няма да падна — рече с лека усмивка той. — Поне не в близките пет минути. Лекуващият ме екип мисли ли, че чаша вино би се отразила добре на здравето ми, защото аз лично го предпочитам пред морфина.

Шестима души скочиха едновременно и скоро Джони пиеше от най-хубавото бордо на Роксейн.

Той се възстановяваше благодарение на младостта си и на уменията на изкусния лекар на Роксейн, който има ще специални познания за мехлемите и билките лекуващи рани. Тъй като му се беше налагало често да спасява буйни младежи, уреждащи споровете си с дуел, той имаше богат опит в лекуването на жестоко наранена човешка плът.

Роксейн не спираше да се появява в обществото, макар и не толкова често, за да не привлича вниманието към дома си. На няколко пъти, срещайки граф Брусижън на публични места, тя успя да отложи обещаната му визита под претекст, че децата й са болни и затова не приема никого.

В действителност бе изпратила тайно децата в едно от провинциалните си имения още на другата сутрин, след като Джони беше пренесен в дома й. Въпреки че по-големите й деца вече бяха достатъчно разумни и на тяхната дискретност можеше да се разчита, по-малките все още не бяха способни да държат езика зад зъбите си. Съучениците и приятелите им също знаеха, че са неразположени.

Роксейн обаче не допускаше и за миг, че решението й да изпрати за две седмици децата на село може би е продиктувано и от силната страст, която изпитваше към младия си любовник.

Двамата с Роби прекарваха повечето време в стаите й, въпреки че често се появяваха на обяд в апартамента на Рейвънсби. За всички беше ясно, че са луди един за друг, въпреки че никой от тях не беше споделял публично чувствата си. Но те явно често забравяха, че не са сами и се докосваха един друг с онази особена интимност, типична само за влюбените. Като двойка те бяха изумителни, цветовете им бяха много близки, приликата беше направо подозрителна, като между брат и сестра. Чертите и на двамата отговаряха на общоприетите представи за класическа красота. Очите на Роксейн бяха тъмновиолетови, а на Роби — наситено кафяви, почти черни, косите й бяха с огнени отблясъци, а неговите — в по-тъмни кестеняви тонове. Разликите в пола им се подчертаваха от различията в цветовете на кожата — нейната беше по-бяла от неговата, тя приличаше на оранжерийно цвете, а той — на някое по-грубо, по-некултивирано растение, както беше загорял от слънцето и морето. Бяха равностойни и в простодушната изява на желанието си един за друг. Естествени и непресторени, те се бяха отдали напълно във властта на любовта.