Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Той ще живее — каза тихо Елизабет, по обляното и в сълзи лице пробягна плаха усмивка. — Аз ще се погрижа за това.
И тя отиде да прегърне първо Роби, после Роксейн, Която стоеше до него, а след това и Манроу, Адам и Кинмънт. Дори икономката и лекарят бяха включени в проявата на благодарността й, но те не бяха сигурни как да отвърнат на такава демократична постъпка. След като прегърна всички присъстващи, които почувстваха огромното й облекчение, като че ли сега, когато беше отново със съпруга си, всичко щеше да се оправи, тя се обърна към лекаря:
— Сега кажете какво трябва да направим — каза енергично тя. Това беше същата жена, преживяла осем години в дома на Греъм, свикнала до води вечна война със злия си баща. Тя свати от раменете си наметалото и го метна върху един стол, след което добави: — Имам намерение да се науча как да свалям температурата. Освен това — добави предупредително тя, — възнамерявам аз да го храня и да забраня слагането на вендуза. Само при това условие ще можем да се разбираме.
Гласът й, компетентният й тон, непоколебимостта и оптимизма сякаш достигнаха до някаква част от съзнанието на Джони, защото въпреки опиума, който бе погълнат, очите му се отвориха леко, устните му се раздвижиха и той прошепна: „Бетси“ с една забележима усмивка.
Чула гласа му, тя се завъртя и се понесе към леглото. Приближи лицето си до неговото и се взря в полузатворените му очи.
— Тук съм — прошепна тя. Очите й отново се бяха напълнили със сълзи.
Клепачите му натежаха и се затвориха. Усилието да ги държи отворени в състоянието, в което се намираше, бе равносилно на преместването на планини.
— Не си отивай — промълви Джони, протегнал немощно ръка към нея.
Тя сплете пръсти с неговите и стисна леко ръката му.
— Никога няма да те оставя — прошепна Елизабет. Пръстите му потрепнаха едва забележимо в отговор и той отново потъна в сън.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
През следващия половин час присъстващите се оттеглиха един след друг. В стаята край Джони останаха Елизабет и една болногледачка, подпомагани от цяла армия слуги.
Беше почти три часа през нощта, когато Роби придружи Роксейн два етажа по-долу до спалнята й. Когато застана пред вратата й, настъпи неловко мълчание. Събитията, станали през деня, бяха наистина изключително напрегнати и вълнуващи.
— Благодаря ти, че беше толкова мил с мен тази вечер — започна тихо Роксейн. — Мислех тези спомени за отдавна погребани.
Роби вдигна рамене в знак на съгласие.
— Обстоятелствата са много сходни едно на друго. Естествено беше да си спомниш. — Усмивката му озари полумрачния коридор. — Слава Богу, че поне Елизабет е непоклатима в оптимизма си и е решена на всяка цена да не се отделя от болничната стая. Когато излязохме, двамата с лекаря спореха дали да рискуват да събудят Джони, за да сменят компресите върху раните.
— С Джони са чудесна двойка — отбеляза Роксейн. И двамата могат бързо да вземат решения, начинът на действие…
— Може ли да вляза? — прекъсна я тихо той, вперил поглед в лицето й.
Тя се спря насред изречението. Погледна го напрегнато за миг, очите й говореха вместо нея и след това промълви едва чуто „не“. Изкушението да каже „да“ обаче беше толкова силно в полумрака на стаята, след всичките емоции и вълнения през този ден, с това силно младо тяло така близо до нея, с преследващия я спомен за смъртта на Джейми…
Роби пое дълбоко въздух, опитвайки се да се пребори със силното си желание.
— В такъв случай, лека нощ — прошепна той, докосвайки леко с пръсти ръката й.
Не посмя да я целуне, все пак въздържаността му си имаше граници.
— Ще се видим утре сутринта. — Гласът му звучеше сподавено, неестествено. Роби кимна, неспособен да води общи разговори. Тя обърна, влезе в спалнята си и тихо затвори вратата след себе си.
Над голямата къща край Канънгейт цареше спокойствие през тази нощ, увенчана с успех. Господарят на Рейвънсби и неговата съпруга се бяха измъкнали от лапите на похитителите си. Всички от семейство Кари бяха на сигурно място, недосегаеми за хайките, плъзнали ги търсят след бягството им.
В много малко от стаите в дома на графинята горяха свещи, но светлината им беше скрита от погледите на минувачите под тежките завеси. Между обитателите на дома, при които сънят явно не идваше, бе и Роксейн.
Тя се беше свила в един фотьойл близо до огъня, вперила поглед в яркочервеното бордо в чашата си. Смяташе, че виното ще и помогне да заспи, но почти не бе пила от него, даде си сметка тя. Само въртеше чашата в ръцете си, мислите не й даваха покой. Остави чашата встрани и стана от фотьойла, обръщайки гръб към камината.