Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Погледът му сякаш отново се закова, яростта се изпари от очите му. Дали заради молбата й, или от само себе си, но безразсъдството му изчезна така внезапно, като преди малко той самият бе изплувал от мрака. Вдигна ръка към пръстите на Роксейн, които все още стояха на устните му, и започна да ги целува един по едни.
— Благодаря ти, че през цялото време залисваше Годфри. — Гласът му отново звучеше спокойно. — Положението беше наистина критично. А сега трябва да внесем Джони.
Ръката му се отдели от тялото й и Роби направи знак на двамата мъже, които чакаха в другия край на коридора, да го последват.
— Успяхме да го измъкнем — добави той, като теглеше Роксейн към задното стълбище, — но е в безсъзнание и сериозно ранен.
След един час Джони беше измит, превързан, нахранен и спеше спокойно в едно чисто меко легло. Икономката на Роксейн обаче, която се бе погрижила за гърба му, поклати смутено глава.
— Всичко е възпалено и гноясало, миледи — каза тя, — и не съм много сигурна, че превръзките ще помогнат.
Изпратиха човек до „Трондхайм“, за да съобщи на Елизабет, че мъжът й вече беше на свобода. Спасителната група се бе събрала в стаята на Джони да бди над него, твърде притеснена за състоянието му. Почиствана раните му се бе оказало много мъчителен процес. Въпреки че всички те бяха виждали неведнъж рани от битки, включително и Роксейн, чийто съпруг бе издъхнал в ръцете й след битката при Намюр, гърбът на Джони беше така обезобразен и гноясал, че близките му уплашиха не на шега. Изпратиха да доведат един лекар, на когото смятаха, че могат да се доверят, за да се заеме както трябва с лечението на ранения.
— Мислиш ли, че Елизабет ще дойде тази нощ? — попита Адам.
— Мислиш ли, че Редмънд може да я спре? — отвърна му тихо Роби. — Въпреки че улиците сигурно вече гъмжат от патрулни отряди.
— Аз не бих останала на кораба, без да знам в какво състояние се намира мъжът ми — заяви Роксейн. Тържественият й тон ги смути. Роби погледна към нея. Светлинките от огъня играеше по лицето му, очите му бяха в сянка и изражението му не можеше да се види.
— Отишла си при Джейми в Намюр, нали?
— Да — отвърна тя.
Отдавна отминалите събития и мъката, която мислеше, че вече е погребала, внезапно оживяха при вида на мъжа, който лежеше полумъртъв в леглото, както някога беше лежал и Джейми.
Тъгата й бе очевидна. Без да промълви дума, Роби стана и отиде при нея. Взе ръката й и нежно я обгърна между дланите си.
— Иска ми се да съм бил там, за да можех да помогна — прошепна той сериозно, но толкова тихо, че ни кой друг в стаята не чу думите му.
Тя се облегна на рамото му и той я прегърна. Внезапно пробудилите се спомени бяха толкова живи и релефни в съзнанието й, че тя изпита непреодолима нужда от утехата му, за да победи обзелото я чувство на празнота.
Манроу дипломатично заговори за други неща — за пътуването до Холандия, за пристигането на лекаря, за увереността си, че Редмънд ще се справи успешно със задачата да доведе Елизабет жива и здрава до дома на Роксейн. Той поддържаше разговора, така че да не й се налага да играе ролята на домакиня. И Роксейн истински му беше благодарна за тази мила постъпка, защото в момента не бе способна на никакви любезности.
Пръв пристигна лекарят. Носеше чанта, пълна с всевъзможни мехлеми, хапчета и сиропи. Беше петият погълнат от пациента си и обясняваше внимателно на слушателите си какво е състоянието му, когато откъм коридора се дочу глъчка, възвестяваща пристигането на Елизабет.
Тя тичаше, следвана от охраната си. Вратата се отвори широко, преди някой от прислугата да успее да стигне до нея. Елизабет спря за миг като закована на прага, по лицето й бе изписан ужас. При тези обстоятелства никой нямаше настроение да разменя любезности, нито пък имаше сърце да й съобщи не особено обнадеждаващите вести. А тя, без да пита нещо или да от деля поглед от лежащия върху леглото мъж, прекоси широката стая с бърза стъпка.
Застана до леглото, изпълнена с благодарност, че вижда съпруга си жив, очите й се напълниха със сълзи, не можеше да сдържа връхлетелите я чувства. След това докосна леко ръката на Джони, сякаш че искаше да се увери, че е истински, премести длан върху главата му, погали черните сплъстени коси, като внимаваше да не го събуди. Лицето й беше мокро от сълзи, сърцето й се свиваше от тревога, измъчваше я мисълта за всичките страдания и болки, които беше изтърпял.
Никой не посмя да се обади, докато тя сама не се обърна към тях.
— Благодаря на всички ви, че рискувахте живота си — каза тихо тя — и че изведохте Джони от затвора точно навреме.
Раните му не бяха превързани, защото всеки натиск възобновяваше кръвотечението, така че всеки можеше да види тежкото им състояние.