Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Преди да успее да се обърне обаче, тя спря като закована, сложи ръка на устата си, очите й се разтвориха широко от смайване. Светлините на огъня проблясваха по копринената й жълта рокля.
— Не издържах и се върнах — каза Роби, облегнат на вратата, все още облечен така, както беше, когато се разделиха, или по-точно полусъблечен, както беше от завръщането си след бягството на Джони.
Мъжественият му вид я порази. Тъй като с ризата си бе превързал обезобразения кървящ гръб на брат си на връщане от тъмницата, горната част на тялото му беше гола, ако не се смяташе разкопчаното яке. Мускулите на ръцете и на широките му гърди изпъкваха още повече на светлината от огъня.
Високата му фигура изглеждаше още по-снажна в полумрака. Присъствието му беше истинско изпитание за нея, защото тя не беше сигурна, че ще намери сили отново да му откаже.
— От колко време си тук? — попита тя, сякаш това щеше да й помогне.
— Не много отдавна. Качих се горе, след като се разделихме. Имах намерение да се подчиня.
— А сега вече нямаш ли? — Тя усети, че сърцето й започва да бие все по-учестено и това я обезпокои.
— Струва ми се, че е точно така.
— Това е моят дом — напомни му Роксейн, изправила гръб, опитвайки се да го смути със собственическия си вид.
— Знам. — Тонът му беше спокоен, безизразен.
— Избрал си неподходяща нощ.
— Знам.
— Бих могла да извикам някой от прислугата, за да изхвърли оттук.
— Би могла — отвърна той, като се отдръпна от вратата и тръгна към нея. — Наистина би могла, — разкопчаните токи на коженото му яке подрънкваха, докато вървеше. Младата жена откри, че този звук я привлича, не можеше да откъсне поглед, хипнотизирана от силните мускули на красиво оформената му гръд, стройното му тяло я възбуждаше още повече сега, когато бяха така близо един до друг. Бронзовата му кожа изчезваше зад колана му — погледът й се плъзна още по-надолу… опитвайки се да проникне под кожените панталони.
Сякаш четейки мислите й, Роби взе ръката й, допря я гърдите си и я задържа в това положение с дланта й.
— Изгарям за теб — прошепна той. — Пипни.
Беше горещ, въпреки малкото дрехи на гърба си. Ръката й потрепера под неговата длан.
— Опитвам се да се преборя с това — прошепна тя, — вдигнала очи към неговите.
— Аз също. Милион пъти си казах, че е неприлично, непристойно да ти се натрапвам в мъката ти. И въпреки това съм тук, нетактичен, егоистичен, нетърпелив и нямам намерение да слушам нов отказ.
— Това предупреждение ли е? — Гласът й потрепера. Той пое много бавно и дълбоко въздух, затвори очи и след това въздъхна.
— Вероятно не — отвърна с лека усмивка Роби.
— Все пак намек?
Плахата й усмивка го възбуждаше още повече, той изруга наум. Досега не му се беше случвало да възпира желанието си и това му се струваше страшно трудно, ако не и невъзможно.
— Ела да поговорим — предложи Роби, стисна ръката й в своята и я поведе към столовете, наредени около мината. — Но не ми обяснявай, че си на двайсет и осем години и имаш пет деца — продължи той, поглеждайки я крадешком, — защото това изобщо не ме интересува.
Тя се опита да седне до него, но той я придърпа в скута си, приюти я удобно в обятията си, оправи широките й поли и рече:
— Слушам те.
— Ти си прекалено безгрижен — започна тя, усетила пробягващите по гърба тръпки.
Той поклати глава.
— Напълно сериозен съм.
— Тази вечер съм лесно уязвима и беззащитна. — Изричаше думите си почти шепнешком.
— Ще ти дам от моята сила.
— На сутринта ще се мразя.
— Ще се погрижа да не бъде така.
— Какво ще кажат слугите?
Роби я погледна изпод притворените клепачи с леко недоверчиво изражение.
— Това не беше особено сполучливо.
Тя се усмихна.
— Боли ме главата.
— Мога да се справя с това — отвърна самонадеяно той. — Сега, ако си свършила с извиненията…
И бавно започна да подпъхва ръка под краката й.
— Чакай…
Той се беше подготвил да я вдигне, но се спря.
— Знаеш, че това е неразумно.
Роби се усмихна на думите й.
— Ако това е най-доброто, което можеш да измислиш…
Лявата му ръка притисна гърба й и той се изправи с нея без никакво усилие.
— Ще заключа вратата — добави той, — за да се застраховаме срещу ранобудните и любопитни слуги.
— Разкъсвам се от чувство за вина — прошепна до ухото му Роксейн, докато той превърташе ключа. — Чувствам се така несигурна… нерешителна…
— Знам.
Той я притисна силно към себе си за миг, след това наведе глава и я целуна по върха на носа.