Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Искаш ли да имаш, да притежаваш брат ми?
Роксейн се усмихна на свой ред.
— Честно казано — да. Нима няма да е лесно да го сторя? Просто ще го прибавя към колекцията си от скъпоценни вещи и ще го вадя, за да му се възхищавам, което ми се прииска.
— Но при положение, че не го обичаш? — намеси се тих глас младият мъж.
— Да — и в това точно е сложността на проблема. Той няма да бъде така послушен, както една млада любовница, нали?
Джони се разсмя.
— Напълно си права, доколкото познавам брат си.
— Това наистина е една дяволска дилема. — Тя се облегна на стола и въздъхна.
— Не би трябвало да бъде… ако единственото, което те притеснява, е реакцията на обществото.
— Не съм предполагала, че съм толкова плаха и суетна. Изненадана съм от себе си.
— Ти си една красива жена, привикнала на ласкателства — каза тихо Джони, отдавайки дължимото на прекрасната й бяла кожа, богатата меденочервена коса, на пищното женствено тяло в рокля от зелено генуезко кадифе. — Страхът от подигравките трябва да е нещо ново за теб. Имай предвид обаче, скъпа, че щом веднъж си възвърнем земите от Куинсбъри, двамата с Роби ще бъдем насреща, за да пресечем желанието на който и да е да прави неприятни забележки.
— Децата сигурно също ще бъдат изложени на подигравка — рече тя, бърчейки чело.
— За същите тези деца, които познавам, ли говориш? Тези, които подложиха на сериозно изпитание търпението, издръжливостта и мъжеството на поне десетина възпитатели и гувернантки? Никога досега не ми е направило впечатление, че са толкова чувствителни?
— Да не би да искаш да кажеш, че децата ми са палави? — Тя се усмихна развеселена.
— Във възможно най-добрия смисъл на думата… — Той също се усмихна.
— Да. Всъщност това е причината, поради която винаги съм се разбирал така добре с тях.
Настъпи кратко мълчание, по време на което Роксейн се облегна на бюрото и започна без нужда да подрежда писмените материали отгоре. Когато най-после заговори, гласът й звучеше резервирано:
— Всъщност Роби говори за брак.
— Знам.
Джони прекрасно разбираше притесненията й. Самият той неотдавна беше открил непознатия му доскоро свят на любовта.
— Опитах се да го разубедя, но той не иска да ме чуе.
— Роби е влюбен в теб. Няма избор. Защо да не се ожените?
— Значи сега ще му бъдеш и адвокат, след като намери блаженството в брака.
— И то искрен адвокат, при положение че го обичаш, света няма нищо по-хубаво от това.
— Говориш толкова убедително. Сега е твой ред да бъдеш искрена. Признай, скъпа, след всичките тези години от смъртта на Джейми, не си ли най-после отново щастлива?
Тя го изгледа продължително, свещите запалваха виолетови огънчета в очите й. След това сведе поглед.
— Изпитвам угризения, защото не се чувствам виновна за това, че не оставам вярна на паметта на Джейми, отново съм лудо влюбена така, както бях на шестнайсетгодишна възраст.
— Значи това чувство ти е познато.
— А ти го усети за първи път, когато срещна Елизабет?
— Дори и тогава не разбрах, че това е любов, докато не научих, че ще се омъжва за някой друг.
— Прекалено дълго беше бягал от жените, които те преследваха навсякъде, за да промениш така внезапно навиците си.
— Бягал ли съм от теб?
— Не — заяви с мила усмивка тя, — но и аз не съм те преследвала.
— А… — И Джони хвърли проницателен поглед към жената, с която толкова дълго бяха делили свободното си време. — Това обяснява защо се разбирахме така добре.
— Това беше една приятна игра, Рейвънсби.
— Да, и аз ти благодаря и за това — отвърна тихо той. — Приятелството ни ми достави голямо удоволствие, така както ще ми бъде приятно и да ми станеш снаха. Между другото — добави той — може да помислиш за сватбената си рокля, така че да е готова в началото на лятото, защото Роби ще чака най-късно до юни.
— И аз трябва да се подчиня на желанията му?
Джони вдигна леко длан, сякаш да се защити от обидата в гласа й.
— Не ме намесвай във вашия конфликт, скъпа. Само повторих най-съкровените мечти на брат си.
Той изви очи към прозорците при приглушения шум от спиращ долу екипаж.
— Гости ли очакваш?
Тя също се беше обърнала по посока на звука.
— Нямам представа кой може да бъде.
Роксейн вдигна рамене.
— Самюъл има нареждане да отпраща всеки посетител. И тези ще върне.
Малко по-късно до тях достигна глухото ехо от възбуден мъжки глас, последван от по-умерения тон на Самюъл.
— Може би е някой от твоите недоволни ухажори? — заинтересува се с лека усмивка Джони.
Беше се излегнал на дивана й така, както бе правил толкова често в миналото, и за момент картината й се стори до болка позната — тихата, осветена от свещи стая, стройното тяло на Джони.