Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Любов извън закона
Любов извън закона - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Любов извън закона

Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:

Любов извън закона
1 ... 155 156 157 158 159 160 161 162 163 ... 166
Перейти на страницу:

— Искаш ли да имаш, да притежаваш брат ми?

Роксейн се усмихна на свой ред.

— Честно казано — да. Нима няма да е лесно да го сторя? Просто ще го прибавя към колекцията си от скъпоценни вещи и ще го вадя, за да му се възхищавам, което ми се прииска.

— Но при положение, че не го обичаш? — намеси се тих глас младият мъж.

— Да — и в това точно е сложността на проблема. Той няма да бъде така послушен, както една млада любовница, нали?

Джони се разсмя.

— Напълно си права, доколкото познавам брат си.

— Това наистина е една дяволска дилема. — Тя се облегна на стола и въздъхна.

— Не би трябвало да бъде… ако единственото, което те притеснява, е реакцията на обществото.

— Не съм предполагала, че съм толкова плаха и суетна. Изненадана съм от себе си.

— Ти си една красива жена, привикнала на ласкателства — каза тихо Джони, отдавайки дължимото на прекрасната й бяла кожа, богатата меденочервена коса, на пищното женствено тяло в рокля от зелено генуезко кадифе. — Страхът от подигравките трябва да е нещо ново за теб. Имай предвид обаче, скъпа, че щом веднъж си възвърнем земите от Куинсбъри, двамата с Роби ще бъдем насреща, за да пресечем желанието на който и да е да прави неприятни забележки.

— Децата сигурно също ще бъдат изложени на подигравка — рече тя, бърчейки чело.

— За същите тези деца, които познавам, ли говориш? Тези, които подложиха на сериозно изпитание търпението, издръжливостта и мъжеството на поне десетина възпитатели и гувернантки? Никога досега не ми е направило впечатление, че са толкова чувствителни?

— Да не би да искаш да кажеш, че децата ми са палави? — Тя се усмихна развеселена.

— Във възможно най-добрия смисъл на думата… — Той също се усмихна.

— Да. Всъщност това е причината, поради която винаги съм се разбирал така добре с тях.

Настъпи кратко мълчание, по време на което Роксейн се облегна на бюрото и започна без нужда да подрежда писмените материали отгоре. Когато най-после заговори, гласът й звучеше резервирано:

— Всъщност Роби говори за брак.

— Знам.

Джони прекрасно разбираше притесненията й. Самият той неотдавна беше открил непознатия му доскоро свят на любовта.

— Опитах се да го разубедя, но той не иска да ме чуе.

— Роби е влюбен в теб. Няма избор. Защо да не се ожените?

— Значи сега ще му бъдеш и адвокат, след като намери блаженството в брака.

— И то искрен адвокат, при положение че го обичаш, света няма нищо по-хубаво от това.

— Говориш толкова убедително. Сега е твой ред да бъдеш искрена. Признай, скъпа, след всичките тези години от смъртта на Джейми, не си ли най-после отново щастлива?

Тя го изгледа продължително, свещите запалваха виолетови огънчета в очите й. След това сведе поглед.

— Изпитвам угризения, защото не се чувствам виновна за това, че не оставам вярна на паметта на Джейми, отново съм лудо влюбена така, както бях на шестнайсетгодишна възраст.

— Значи това чувство ти е познато.

— А ти го усети за първи път, когато срещна Елизабет?

— Дори и тогава не разбрах, че това е любов, докато не научих, че ще се омъжва за някой друг.

— Прекалено дълго беше бягал от жените, които те преследваха навсякъде, за да промениш така внезапно навиците си.

— Бягал ли съм от теб?

— Не — заяви с мила усмивка тя, — но и аз не съм те преследвала.

— А… — И Джони хвърли проницателен поглед към жената, с която толкова дълго бяха делили свободното си време. — Това обяснява защо се разбирахме така добре.

— Това беше една приятна игра, Рейвънсби.

— Да, и аз ти благодаря и за това — отвърна тихо той. — Приятелството ни ми достави голямо удоволствие, така както ще ми бъде приятно и да ми станеш снаха. Между другото — добави той — може да помислиш за сватбената си рокля, така че да е готова в началото на лятото, защото Роби ще чака най-късно до юни.

— И аз трябва да се подчиня на желанията му?

Джони вдигна леко длан, сякаш да се защити от обидата в гласа й.

— Не ме намесвай във вашия конфликт, скъпа. Само повторих най-съкровените мечти на брат си.

Той изви очи към прозорците при приглушения шум от спиращ долу екипаж.

— Гости ли очакваш?

Тя също се беше обърнала по посока на звука.

— Нямам представа кой може да бъде.

Роксейн вдигна рамене.

— Самюъл има нареждане да отпраща всеки посетител. И тези ще върне.

Малко по-късно до тях достигна глухото ехо от възбуден мъжки глас, последван от по-умерения тон на Самюъл.

— Може би е някой от твоите недоволни ухажори? — заинтересува се с лека усмивка Джони.

Беше се излегнал на дивана й така, както бе правил толкова често в миналото, и за момент картината й се стори до болка позната — тихата, осветена от свещи стая, стройното тяло на Джони.

1 ... 155 156 157 158 159 160 161 162 163 ... 166
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)