Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— И ти ли пристигаш сега? — попита с поклон Куинсбъри.
— Всъщност си тръгвам — отвърна Роксейн. — Децата ми са болни, но бях обещала на Джийни да дойда на вечерята.
— Колко жалко — отговори учтиво херцогът, но вниманието му внезапно бе привлечено от един от неговите помощници, който му махаше от долните стъпала. — Ще ни липсва прекрасната ти компания. Извини ме графиньо — добави той, — Фентън изглежда доста развълнуван.
И покланяйки се леко, той се отдалечи. Харолд Годфри не го последва. Продължаваше да седи неподвижно срещу нея, едър, внушителен, без да откъсва поглед от лицето й.
— Успя да ме отбягваш в продължение на доста дни, графиньо.
Разгорещеният му тон се подсилваше чудесно от огненочервения цвят на палтото му.
— Съвсем не те отбягвам Годфри. Децата ми са болни, затова не приемам посетители.
Тя дръпна края на пелерината по-близо до тялото си, сякаш търсеше защита от нея.
— Но все пак излизаш — заяви не особено нежно той. — Би могла да дойдеш в моя апартамент.
— Съжалявам.
Опитваше се да прикрие с дворцови любезности грубата му прямота.
— В момента времето ми е много ограничено. Явявам се само на събитията, където присъствието ми е абсолютно задължително. С пет деца, всичките болни от едра шарка в различен стадий. Господ ми е свидетел, че ми остава много време за светски задължения. Може би по-късно.
— Може би, госпожо, би могла да намериш малко време и сега.
Той сграбчи китката на ръката й през кадифения плат пелерината, причинявайки й болка с жеста си.
— Наистина, Годфри, не обичам насилието. — Виолетовите й очи го гледаха решително. — Ако обичаш, пусни ме, или ще викам за помощ.
Той не я пусна веднага, за да й покаже на какво е способен.
— Нямам намерение да чакам още дълго, госпожо.
Гласът му беше кадифен и изпълнен със злоба, когато пусна ръката й.
— Ще почакаш колкото трябва, Годфри — отвърна тихо Роксейн, не успявайки да сдържа гнева си. — Ще се съобразиш с моето удобство.
— Ще видим.
Сините му очи, над които бе надвиснала тежката му напудрена перука, бяха леденостудени.
— Наистина ще видим — каза с царствен вид тя. Очите й отвърнаха безсрамно на погледа му.
След като кимна почти незабележимо, тя забърза към изхода. Не я интересуваше дали каретата й вече бе докарана пред външните стълби. Беше вбесена от бруталността му.
Проклетият му англичанин! И проклетият Куинсбъри с вечната му безупречна учтивост. Чувстваше се отвратена до смърт от тези безпринципни мъже.
На следващата вечер Роксейн точно пишеше писмо до децата си, когато в дневната й влезе Джони. Тя се изненада, като видя, че е слязъл на първия етаж. Въпреки невероятно бързото подобряване на здравословното му състояние, той все още беше слаб. Тя се усмихна от бюрото си.
— Успял си да слезеш цели три етажа.
— Както виждаш.
Той разтвори театрално ръце. Не беше възвърнал напълно килограмите си и бе по-слаб, отколкото преди, но усмивката му си оставаше същата.
— Готови ли сте да тръгвате?
Носеше богато украсено кафяво кожено пътно палто От едната му страна проблясваше меч.
— Веднага щом всички се приберат. Те изчакаха да се мръкне, за да могат да излязат по задачи.
Той прекоси стаята и се отпусна на дивана с висока облегалка точно срещу бюрото й.
— Исках да сляза, за да ти благодаря отново, преди да тръгнем.
— Винаги си добре дошъл тук. — Лицето й се озари от усмивка. — Беше истинско удоволствие да преметна така Куинсбъри и Годфри.
— Роби ми каза, че не си искала да дойдеш с нас в Холандия.
Тя постави перодръжката върху бюрото и сплете пръсти, преди да отговори:
— Не мога и да помисля за това, не искам да оставям сами децата, въпреки че въобще нямаше да помислям за подобни неща, ако бях достатъчно разумна. Той е страшно, прекалено млад.
Тя погледна замислено към мястото, където седеше Джони.
— Позволявам си да се държа много глупаво, щом стане дума за него.
— Може би щях да се съглася с теб преди една година, когато още не разбирах, че съществуват удоволствия, които не са случайни или преходни. Ако действително държиш на него, държанието ти е глупаво. Боже мой, Рокси, ние с теб със сигурност можем да отличим любовта от любовното приключение. Достатъчно години прекарахме в практикуване на второто и изхабяване на първото.
— В този свят всичко това е по-различно за мъжа. Младата жена е прекрасна награда за него, той може да я има така, както може да има и всяко бижу, което пожелае.
Джони се усмихна.