Нож от блянове

Щом Елейн и другите се появиха, от конюшнята се разтичаха коняри в червени ливреи, с Белия лъв на лявото рамо. Един — мършав, с окапали зъби и бял кръг рехава коса около темето — пое юздите на Огнено сърце, а слабичка побеляла жена задържа стремето, та Елейн да слезе. Без да обръща внимание на пороя, тя закрачи към високия мъж, шляпаше през локвите. Мократа коса на мъжа бе полепнала по лицето му, но тя видя, че е млад, много под четиридесетте.

— Светлината да ви огрее дано, лейтенант. Кой сте вие? Колко души водите? И откъде?

Виждаше през по-малкия отвор колона конници, която се изпъва-ше извън погледа й сред високи дървета. Не можеше да повярва, че толкова много гвардейци са останали където и да било.

— Чарлз Гайбон, кралице — отвърна той, коленичи и опря облечения си в метална ръкавица юмрук в каменните плочи. — Капитан Киндлин в Арингил ми разреши да се опитам да стигна до Кемлин. Стана, след като лейди Неан и останалите успяха да избягат.

Елейн се засмя.

— Станете, станете. Все още не съм кралица. — Арингил? Там никога не беше имало толкова много гвардейци.

— Както заповядате, милейди — отвърна той, изправи се и направи поклон, по-уместен за Щерката-наследница.

— Може ли да го продължим това вътре? — намеси се раздразнено Биргит. Гайбон погледна палтото й със златните ивици по маншетите и пискюлите на ранга й и отдаде чест, на което тя отвърна с ръка през гърдите. И да се беше изненадал, че вижда жена капитан-генерал, беше достатъчно благоразумен да не го издаде. — Прогизнала съм до кости, както и ти, Елейн.

Авиенда беше зад нея. Бе увила шала около главата си и вече не изглеждаше толкова доволна от дъжда — мократа й бяла блуза бе залепнала за раменете й, а тъмните й поли бяха провиснали, натежали от вода. Гвардейките поведоха конете към конюшнята — освен осемте, които щяха да останат с Елейн, докато не дойде смяната им. Гайбон и за тях си замълча. Разумен мъж.

Елейн се остави да я подкарат чак до колонадата пред входа на двореца. Дори и тук гвардейките я обкръжиха, четири отпред и четири отзад, чувстваше се като пленничка. Но щом се скри от дъжда, се запъна. Искаше да разбере. Отново се опита да прегърне сайдар — да махне влагата от дрехите си с помощта на Силата щеше да е съвсем лесно, — но Изворът отново й се изплъзна. Авиенда не го знаеше този сплит, тъй че трябваше да си останат така — водата да капе от тях. Светилниците на железните стойки покрай стената още не бяха запалени и при този дъжд беше сумрачно. Гайбон пооправи с пръсти сплъстената си от водата коса. Светлина, та той беше почти красив! Зелени-кавокафявите му очи изглеждаха уморени, но лицето му бе лице за мили усмивки. От много време обаче май не се беше усмихвал.

— Капитан Киндлин каза, че мога да се опитам да намеря хора, които са изхвърлени от Гебрил, милейди, и щом пуснах призива, започнаха да се стичат. Ще се изненадате колко мъже бяха скътали униформите си за деня, в който пак може да им потрябват. Доста си бяха взели и снаряжението също така, което, честно казано, не е редно, но се радвам, че са го направили. Опасявах се, че много съм се забавил, когато чух за обсадата. Обмислях да си пробия път с бой до някоя от градските порти, когато госпожа Зигане и останалите ме намериха. — На лицето му се изписа объркване. — Тя много се притесни, като я нарекох Айез Седай, но това, което ни пренесе тук, трябва да е Единствената сила, нали така?