Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Да. И не е Айез Седай — отвърна нетърпеливо Елейн. ~ Колко души, човече?
— Четири хиляди седемстотин шейсет и двама от Гвардията, милейди. И срещнах много благородници, които се опитват да стигнат до Кемлин със своите ратници. Бъдете спокойна. Постарах се да се уверя, че са ви верни, преди да позволя да се присъединят към мен. Между тях няма от големите Домове, но водят около десет хиляди души, милейди.
И го каза ей така, между другото: доведох ви десет хиляди войници.
Елейн се разсмя и плесна радостно с ръце.
— Чудесно, капитан Гайбон! Чудесно! — Аримила все още я надвишаваше в численост, но не толкова ужасно като преди.
— Гвардейски лейтенант, милейди. Лейтенант съм.
— От този момент сте капитан Гайбон.
— И мой първи заместник — добави Биргит. — Поне засега. Проявили сте находчивост, достатъчно възрастен сте, за да имате опит, а са ми нужни и двете.
Гайбон явно се стъписа, взе да се кланя и да мърмори благодарности и да заеква. Какво пък, човек на неговата възраст обикновено очакваше да служи поне още десет-петнайсет години, преди да решат да го предложат за капитан, още по-малко за първи заместник на капитан-генерала, колкото и да е временно.
— И вече е крайно време да си облечем сухи дрехи — продължи Биргит. — Особено ти, Елейн.
По стражническата връзка протече неумолима твърдост, намекваща, че може да се опита да приложи сила, ако се помае още.
Гневът, горещ и рязък, кипна, но Елейн успя да го потисне. Беше почти удвоила броя на войниците си и нямаше да позволи нищо да развали този ден.
Освен това наистина имаше нужда от сухи дрехи.
Глава 14
Мокри неща
Лампите на позлатените стойки бяха запалени, тъй като дневната светлина не проникваше в недрата на двореца. По коридорите щъкаха слуги в ливреи, бързаха насам-натам, метяха и бършеха. Мъже с Белия лъв на лявата страна на червените палта се бяха качили на високи стълби и смъкваха зимните гоблени, най-вече на цветя и летни пейзажи, и окачваха пролетните, много от които изобразяваха пъстроцветието на есенните гори. Обичаят бе повечето стенни украси да са с тема от два сезона напред, за да предложат малко утеха от зимния студ или летния зной, да напомнят, когато новата зеленина избуи по дърветата, че един ден клоните ще се оголят и отново ще дойдат снегове, да напомнят в есенния листопад и при първите снегове, че пак ще дойде пролет. Имаше и няколко сцени на битки, разказващи за времена на особена слава за Андор, но Елейн не обичаше да се заглежда в тях толкова, колкото като момиче. Все пак сега те също имаха своето място, като припомняне какво всъщност представлява една битка. За разликата между това как гледа едно дете на нещата и как ги вижда една жена. Славата винаги се изкупваше с кръв. Славата настрана, но някои необходими неща често трябваше да се заплащат с битки и кръв.
Слугите бяха твърде малко, за да се свърши толкова работа в срок, а и доста от тях бяха белокоси старци с превити гърбове, които бездруго не можеха да се движат бързо. Но колкото и бавни да бяха, Елейн се радваше, че доброволно се бяха върнали на работа, за да учат новонае-тите и да попълнят празнината, оставена от избягалите при управлението на Гебрил, или когато Ранд бе завзел Кемлин, иначе досега дворецът щеше да е заприличал на обор. На мръсен обор. Поне всички зимни пътеки бяха вдигнати от подовете. Зад нея оставаше мокра диря по червено-белите плочки и при толкова пролетни дъждове до вечерта мокрите пътеки щяха да замиришат.
Забързалите се по шетнята си слуги се спираха, поглеждаха я втрещено и я удостояваха с поклони и реверанси, които с нищо не подобряваха настроението й. Виж, за това, че Авиенда и Биргит бяха мокри, не се притесняваха. Огън да я изгори дано, да не си мислеха, че ще се остави по цял ден да я глезят! Гледаше толкова навъсено, че скоро слугите почнаха да се кланят и да приклякат по-набързо и да си продължават по пътя. Настроението й се превръщаше в предмет на вечерни приказки пред камината, макар тя да се стараеше да не си го изкарва на слугите. Всъщност на никого, но най-вече на слугите. Те нямаха привилегията да й креснат в отговор.