Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Само дано не изскърца прозорецът.
Лека-полека, сантиметър по сантиметър, Фандорин взе да побутва крилото на прозореца, без да откъсва поглед от поклащащата се светлина.
А тя изведнъж се насочи към един от рафтовете, който не изглеждаше по нищо по-различен от останалите, и замря. Дочу се изтропване, лъчът повече не трепереше.
Остави фенера на пода, досети се титулярният съветник.
В кръга от светлина се появи, а по-точно пропълзя на четири крака човек. Виждаха се тесните му рамене, лъскавата черна коса, бялата линия на колосаната яка. Европеец?
Титулярният съветник се набра по-високо и преметна коляно на перваза. Още съвсем мъничко, и прозорецът ще се отвори достатъчно, за да може да се промъкне.
Но проклетата рамка все пак изскърца.
В същия миг светлината изгасна. Фандорин заряза предпазливостта, блъсна рамката и скочи на пода в стаята, но не можа да се придвижи по-нататък, тъй като не виждаше нищо. Опънал напред ръка с револвера, той напрегнато се вслушваше дали невидимият противник не идва към него.
Противникът наистина беше невидим, но не и неизвестен. В краткия миг преди угасването на фенера свитият мъж се бе обърнал и Ераст Петрович ясно видя намазаната с брилянтин коса, тясното личице с гърбав нос и дори бялото цвете в бутониерата. Беше светският лъв и шпионин, негово сиятелство княз Онокоджи.
Май нямаше нужда от предпазни мерки. Японското конте явно не възнамеряваше да напада титулярния съветник. Ако се съди по абсолютната тишина, царяща в кабинета, князът беше изфирясал. Впрочем това вече нямаше значение.
Фандорин пъхна револвера в кобура и тръгна да търси стълбите към втория етаж.
Цурумаки изслуша вицеконсула и се почеса по носа. Гримасата му издаваше, че сензационната новина не беше го учудила, а по-скоро озадачила. Той изруга на японски и се заоплаква:
— Ох, тия аристократи… Живее под моя покрив, заел е цяло крило, плащам му пенсия пет хиляди месечно и все му е малко. Знам, разбира се, че припечелва от търговия с тайни и клюки. Дори аз понякога го ползвам срещу допълнително заплащане. Но неговото вече не се търпи. Явно нашето князче съвсем е затънало в дългове. Ах! — изпъшка с мъка дебелакът. — Ако покойният му баща не беше мой ондзин, отдавна да съм го изритал. Сега пък иска да бръкне в касата ми.
Ераст Петрович бе поразен от подобна флегматичност.
— Възхищава ме отношението на японците към дълга и благодарността, но според мен всичко има г-граници.
— Няма значение — Дон махна с ръка, в която стискаше любимата си лула. — И без това няма как да отвори сейфа. За целта трябва ключ, а ключът е винаги у мен.
Той дръпна верижката, която висеше на врата му, и измъкна изпод ризата малка златна роза с бодливо стъбло.
— Красиво е, нали? Държиш цветчето, пъхаш стъблото в ключалката, шиповете попадат в съответните бразди и вратата се отваря… Ето го вълшебния Сезам за моята Аладинова пещера — Цурумаки целуна ключето и го пъхна обратно под ризата.
— Не ви ли дращи? — попита Фандорин. — Имам предвид бодлите.
— Дращи, и още как. Но тая болка е такава, че прави живота по-сладък — смигна милионерът. — Напомня за лъскавите камъчета, за златните кюлчета. Заслужава да я изтърпи човек.
— Държите злато и скъпоценности у дома си? Но защо? Нали има б-банкови трезори?
Домакинът се ухили широко, по кръглите му бузи се образуваха трапчинки.
— Знам. Аз дори притежавам една банка. С прекрасни бронирани подземия. Но ние, паяците кръвопийци, предпочитаме да не изпускаме плячката от нашите паяжини. Всичко най-хубаво, Фандорин-сан. Благодаря ви за полезната информация.
Титулярният съветник се поклони, донякъде засегнат: искаше да се прояви като спасител, а се оказа просто информатор. Ала щом излезе навън и погледна към павилиона, кацнал над черното огледало на водата, той почувства как го залива толкова силно и всеобхватно щастие, че моментално забрави за дребното си огорчение.
Но „Опънатата тетива“ не звънтеше само с мелодията на блаженството и не всички изстреляни от нея стрели се устремяваха към звездното небе. Някаква мъчителна нота, някаква болезнена игла отравяше щастието на Ераст Петрович. Нощем не му беше до страдания, тъй като любовта признава само „тук“ и „сега“, но останал сам, далеч от О-Юми, Фандорин си мислеше винаги едно и също.