Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Щом е тъй, повече няма да се срещаме. Докато не се разделиш с него.
Изрече го и прехапа устна, за да не се отрече от думите си.
Тя мълчаливо се взря в очите му. Разбра, че няма да чуе нищо повече, наведе глава. Загърна се в свлеченото на раменете кимоно и бавно излезе.
Фандорин не я спря, не я повика, дори не я изпрати с поглед.
Свести се от болка в дланите. Вдигна ръце пред очите си, погледна неразбиращо кървавите капки по тях и отначало дори не съобрази, че това са следи от ноктите му.
„Ето го края — каза си титулярният съветник. — По-добре е да стане така, отколкото да се превърна в пълно нищожество. Сбогом, мой златен сън.“
И се урочаса, сънят наистина го напусна. Ераст Петрович се прибра, съблече се, легна в леглото, но не успя да заспи. Той лежеше и зяпаше в стената. Отначало не я виждаше, само нещо неясно се сивееше в мрака; после с развиделяването стената започна да избелява, по нея изпъкнаха някакви размити очертания, ето че те се фокусираха в розови цветчета, а след това през стъклото надникна слънцето и нарисуваните цветя разцъфтяха в позлата.
Беше време за ставане.
Ераст Петрович реши да живее така, сякаш всичко на тоя свят е уредено по осмислен и спокоен начин — само така можеше да се противопостави на надигащия се в душата му Хаос. Той направи редовните си упражнения с гири, премина към дихателна гимнастика, потренира заедно с Маса да изритва макара конци, сложена върху таблата на леглото, и доста силно си удари стъпалото.
Както физическите упражнения, така и болката му дойдоха много добре, те спомогнаха за концентрацията на волята му. Фандорин почувства, че е тръгнал по верния път.
Облече раирано трико и тръгна за редовния си сутрешен крос — тичаше до парка, след което правеше двайсет обиколки до площадката за крикет.
Съседите от „Банд“, предимно англосаксонци и американци, вече бяха свикнали със странностите на руския вицеконсул и сваляха шапки, за да поздравят ръкомахащата раирана фигура. Ераст Петрович им кимаше и продължаваше своя бяг, като съсредоточено броеше вдишванията. Днес тичането му се отдаваше по-трудно от обикновено, дишането все не желаеше да придобие необходимата равномерност. Титулярният съветник упорито стисна зъби и увеличи скоростта.
— … Осем, девет, триста и двайсет, едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, триста и трийсет, едно, две, три, четири…
На площадката за крикет въпреки ранния час търчаха играчи: отборът на Атлетическия клуб тренираше за състезанията за Купата на Япония. Спортистите един през друг запращаха топката към своя уикет92, след което спринтираха към противоположния край на игрището.
Фандорин не успя да направи набелязаните кръгове около площадката. Още на средата на първата обиколка някой го повика.
Сред гъстите храсти бе застанал инспектор Асагава — блед, изпосталял, с пламтящи очи, тоест изключително много заприличал на самия Ераст Петрович.
Дипломатът се озърна — дали не го гледат. Май че не. Играчите са потънали в своята игра, а други хора в парка нямаше. Титулярният съветник се гмурна в акациевия гъсталак.
— Е, какво става? — директно, без поздрави и извинения му се нахвърли инспекторът. — Чакам вече цяла седмица. И повече не мога. Известно ли ви е, че вчера Суга бе назначен за интендант на полицията? Старият е уволнен, задето не е успял да опази министъра… Буквално изгарям отвътре. Не мога нито да се храня, нито да спя. Измислихте ли нещо?
Ераст Петрович се засрами. Той също не можеше да се храни и да спи, но по съвсем различна причина. През изминалите дни изобщо не беше се сетил за Асагава.
— Не, з-засега не съм…
Плещите на японеца се свлякоха, сякаш бе изгубил последна надежда.
— Да, така е… — мрачно произнесе инспекторът. — По вашия, европейския начин, тук няма какво да се направи. Не разполагаме нито с улики, нито с доказателства, нито със свидетели. — Той пребледня още повече и решително тръсна глава. — Добре, щом не става по европейски, ще постъпя по японски.
— Какво ще рече „по японски“?
— Ще напиша писмо до негово величество императора. Ще изложа в него всичките си подозрения по адрес на интендант Суга. И ще се самоубия като доказателство за моята искреност.
— Ще убиете себе си? А не Суга? — възкликна смаяният Фандорин.
— Да убия Суга ще значи не да накажа престъпника, а да извърша ново престъпление. При нас съществува древна благородна традиция. Ако искаш да привлечеш вниманието на властите и обществото върху някакво злодеяние — направи си сепуку. Лъжец няма да си разпори корема — възпалените очи на Асагава гледаха тъжно. — Ако знаете само, Фандорин-сан, колко е ужасно да правиш сепуку без секундант, без човек, който ще прекрати твоите страдания с милосърдния удар на меча си. Уви, нямам към кого да се обърна с подобна молба, моите колеги за нищо на света няма да се съгласят. Аз съм съвсем сам… — той изведнъж се оживи, сграбчи ръката на вицеконсула. — Дали не бихте се съгласили? Само един удар! Имам дълга шия, няма да ви е трудно!
92
Уикет — крикет вратичка. — Б.пр.