Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Още при първата им среща, докато целуваше прекрасното щръкнало ушенце на О-Юми, той изведнъж долови лек мирис на английски тютюн за лула. Отдръпна се, понечи да зададе въпрос, но не го зададе. Защо да пита? За да го излъже? За да отговори тя: „Не, всичко между мен и него е приключило“? Или за да каже истината и да направи невъзможни следващите им срещи?
Впоследствие това малодушие го измъчи. През деня той си бе подготвил цяла реч, възнамеряваше да каже, че така не може да продължава, че това е глупаво, жестоко, противоестествено, унизително в крайна сметка! Тя трябва да напусне Булкокс веднъж завинаги! Няколко пъти той се опита да подхване тоя разговор, но О-Юми твърдеше само: „Нищо не разбираш. Недей да ме питаш. Не мога да ти кажа истината, а не искам да те лъжа.“ После влизаха в действие ръцете и устните и той се предаваше, забравяше всичко на света, за да го заглождят на сутринта отново обидата и ревността.
Консулът Доронин, разбира се, виждаше, че с помощника му се случва нещо необикновено, но не му досаждаше с въпроси. Горкият Всеволод Виталиевич беше убеден, че нощем Фандорин води своето разследване, и спазваше дадената дума да не се намесва. Което караше титулярния съветник да страда понякога от угризения на съвестта, но това страдание не можеше да се сравнява със спомена за мириса на английския тютюн.
На шестата нощ (втората, която той прекара в павилиона без любимата си) страданията на вицеконсула достигнаха своя апогей. Ераст Петрович си наложи строга забрана да мисли за причините, поради които О-Юми не е могла да дойде, и призова на помощ логиката: дадена е трудна задача, търси се решение, какво по-просто упражнение за привърженик на аналитичната теория?
И решението се намери незабавно, при това толкова просто и толкова очевидно, че Фандорин се учуди на собствената си слепота.
Той едва дочака вечерта, пристигна в павилиона по-рано от обичайното и щом дочу приближаващите крачки на О-Юми, се втурна да я пресрещне.
— Аз съм г-глупак! — възкликна Ераст Петрович и я хвана за ръка. — Няма защо да се страхуваш от Булкокс. Ще се оженим. Ще бъдеш съпруга на руски поданик и тоя човек няма да може нищичко да ти стори!
Предложението за женитба бе посрещнато по съвсем непредвидим начин. О-Юми се разсмя от сърце, сякаш той бе изрекъл някаква не особено умна, но невъобразимо смешна шега. Целуна титулярния съветник по носа.
— Глупости. Не можем да сме съпрузи.
— Но з-защо? Защото съм дипломат ли? Ще си подам оставката! Или те е страх от Булкокс? Ще го предизвикам на дуел и ще го убия! Или пък, ако… ако ти е жал за него, просто ще заминем оттук!
— Не е там работата — каза тя търпеливо, сякаш разговаряше с дете. — Съвсем не е там.
— А къде е?
— Погледни каква е лявата ти вежда. Тя върви в полукръг, ето така… И отгоре, ето тук, се забелязва една мъничка бръчица. Засега още не се вижда, ще се очертае след около пет години.
— Какво общо има бръчицата? — топеше се от нейното докосване Ераст Петрович.
— Тя показва, че ще бъдеш обичан от много жени, а това едва ли ще ми се хареса… И освен това ето тоя леко отпуснат крайчец на устните свидетелства, че следващият ти брак се очертава към шейсетата ти година.
— Не ми се присмивай, говоря сериозно! Ще се оженим и ще заминем оттук. Искаш ли да идем в Америка? Или в Нова Зеландия? Локстън е бил там, разправя, че е най-хубавото място на света.
— И аз говоря сериозно — О-Юми взе ръката му и я прекара по слепоочието си. — Усещаш ли къде минава жилката? На един сун91 и четвърт от края на окото. Това означава, че никога няма да се омъжа. А освен това имам и бенка ето тук…
Тя разтвори кимоното и оголи гръдта си.
— Да, знам я. И какво говори тя според науката нинсо? — попита Фандорин и не се сдържа, наведе се, за да целуне тая бенка под ключицата.
— Не мога да ти открия. Но те моля, не говори повече с мен нито за женитба, нито за Алджи.
Ераст Петрович не би могъл да каже кое го жегна повече: името „Алджи“, твърдостта на отказа или преднамерената комичност на нейните аргументи.
„Тя ме направи на глупак, на хлапе“, помисли си Фандорин. Той си спомни как сутринта Доронин му бе казал: „Ама какво става с вас, друже? Вие се освежавате и подмладявате направо пред очите ми. Когато пристигнахте, изглеждахте на трийсет, а сега вашите двайсет и две години си личат въпреки побелелите слепоочия. Японският климат и опасните приключения явно са ви от полза.“
И бързо, за да не си остави време да размисли, избълва:
91
3,03 см. — Б.пр.