Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Фандорин се дръпна в ужас.
— За Б-бога, какво говорите! Никога не съм пипал меч!
— Само един удар! Ще ви науча! Ще се поупражнявате един-два часа с бамбуков прът и ще придобиете сръчност! Моля ви! Ще ми направите безценна услуга! — инспекторът забеляза израза на лицето на събеседника си и млъкна. С усилие се овладя. — Добре — рече глухо той. — Извинете моята молба. Това бе слабост от моя страна. Много се срамувам.
Но Ераст Петрович се срамуваше още повече. Колко по-важни неща има на тоя свят от нараненото самолюбие, от ревността или несподелената любов! Например стремежът към истина и законност. Нравствената чистота. Саможертвата в името на справедливостта.
— Чуйте ме — заговори развълнуван титулярният съветник, стискайки вялата ръка на японеца. — Та вие сте умен, съвременен, образован човек. Що за диващина да си порите корема! Какви са тия средновековни отживелици! Помислете, живеем в края на деветнайсети век! К-кълна ви се, ще измислим нещо!
Но Асагава не го слушаше.
— Аз не мога да живея така. Вие сте европеец, няма как да го разберете. Нищо, нека съм без секундант! Няма да ме боли. Напротив, така ще освободя болката, която ме изгаря отвътре! Тоя негодник предаде великия човек, който му имаше доверие! Той ме отхвърли с ритник, сякаш съм буца кал! И сега се наслаждава на победата си! Аз не мога да гледам как тържествува злодеянието. Престъпникът Суга — началник на полицията! Върти се пред огледалото с новия си мундир, настанява се в новото си имение Такарадзака! Той е убеден, че светът е в краката му. Това е непоносимо!
Ераст Петрович сбърчи чело. Такарадзака? Къде ли беше чувал това наименование?
— Какво е т-това имение?
— Много е шикозно, близо е до столицата. Суга го спечели на карти преди няколко дни. Какъв късметлия е само, колко е силна неговата карма!
Чак сега Фандорин си спомни разговора, който бе подслушал в кабинета на Булкокс. „Какво пък, Онокоджи, това е много японско — бе рекъл тогава англичанинът. — Да смъмриш някого, а след седмица да го повишиш.“ А князът отвърна: „Това, скъпи Алджърнън, не е награда, а само заемане на освободена длъжност. Но ще има и награда за добре свършената работа. Ще му бъде дарено вилното имение Такарадзака. Ах, какви сливи има там. Какви езера!“ Значи е ставало въпрос за Суга!
— Какво ви става? — учудено го изгледа инспекторът, а Фандорин бавно отвърна:
— Мисля, че знам какво трябва да направим. Не разполагаме с улики, но можем да намерим свидетел. Или най-малкото осведомител. Има един човек, който знае задкулисната страна на убийството.
И Фандорин разказа за контето пройдоха, продавача на чужди тайни. Асагава го слушаше жадно като осъден на смърт, който е дочакал помилване.
— Онокоджи е казал, че Суга „добре си е свършил работата“? Значи князът наистина знае много неща!
— Във всеки случай доста повече от нас двамата. Най-интересното е — кой е възнаградил интенданта толкова щедро. Можем ли да научим на кого е принадлежало имението преди?
— На един от роднините на сваления шогун. Но Такарадзака отдавна е обявена за продан. Всеки може да я купи и веднага да я проиграе на карти. Ще го научим, това не е трудно.
— А какво ще правим с княза? Наивно е да се надяваме, че доброволно ще даде показания.
— Ще даде — заяви с увереност инспекторът. — И доброволно, и чистосърдечно. — По бузите на японеца изби червенина, гласът му бе станал бодър и енергичен. Трудно би повярвал човек, че допреди минута бе приличал на жив труп. — Онокоджи е изнежен и слаб. И преди всичко е жертва на всевъзможни пороци, включително на някои забранени. Досега не го бях закачал с мисълта, че тоя безделник всъщност е безобиден. Освен това той има много високопоставени покровители. Но сега вече ще го притисна.
— По какъв начин?
Асагава не мисли повече от две секунди.
— Той едва ли не всеки ден се мъкне в „Девети номер“. Това е най-прочутият йокохамски бардак, знаете ли го?
Фандорин поклати глава.
— Да, наистина, вие пристигнахте неотдавна… Там има стока за всякакви вкусове. Например собственикът му държи така наречения „пансион“ за любителите на малки момиченца. Там има тринайсет-, дванайсет-, дори единайсетгодишни. Това е противозаконно, но тъй като в „Девети номер“ работят почти само чужденки, ние не се намесваме, това е извън нашата юрисдикция. Онокоджи е голям любител на „дечурлига“. Ще кажа на съдържателя (той ми е длъжник) да ме уведоми, щом князът се усамоти с някое момиче. В тоя момент трябва да го задържим. Но аз за съжаление не мога да го направя, арестът трябва да се извърши от общинската полиция.