Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Той сведе още по-ниско глава. После я вдигна с бързо, енергично движение и каза:
— Значи така стои работата, така, така, така! Е, добре, ефенди, аз ще вървя по този нов, добър път! Сам ще вървя по него! Няма да позволя да бъда воден! От никого, също от теб! Аллах иска доброто, само доброто и дава всекиму необходимата сила да го върши. Аз искам да видя дали и на мен е придал Тази сила да го осъществя, без да се налага да я заемам от други! Нека той бъде моята закрила и помощ, сега и навеки!
Изхлипа. Не можах да се въздържа, сложих ръце на страните му и заговорих:
— Това е единствено правилното решение! Не допускай някой да те разубеди! Сега в теб израства колона, която никога, никога няма да затрещи като онези долу при водата. В нея се намира Божията сила. Уповавай се на нея и на Него!
Тръгнах си.
— Божията сила…! — прозвуча зад мен. — Това беше тя… това е тя… сега вече, сега… милостта!
По пътя към къщи не ми беше добре. Имах световъртеж, а и дробовете ми нещо не бяха съгласни с мен. Краката сякаш бяха изгубили силата си, макар през цялото време само да бях седял. Не мислех за нищо друго, освен бързо да си легна, и се зарадвах, когато това стана — на хубавия, чист въздух, нахлуващ свободно през вратите и прозорците. Но не можах да заспя. Причината се криеше вероятно по-малко във видяното и чутото, защото то не можеше да ме обезпокои, а беше по-скоро телесна, не духовна. А когато към утрото сънят най-сетне дойде, не беше спокоен и ободряващ. Отново и отново се събуждах и понеже това бе по-мъчително от будуването, предпочетох да напусна постелята.
Когато слизах после по пътя към извора, почувствах истински изразено неразположение. Долу срещнах Шакара. Видях, че се изплаши при вида ми.
— Какво ти е, ефенди? — попита припряно. — Лицето ти е сиво-жълто, а очите ти са дълбоко хлътнали. Ти си болен!
— Снощи бях в продължение на няколко часа в Светилището — отговорих. — Това, изглежда, не ми се е отразило добре.
— В продължение на няколко часа? В Светилището? — възкликна тя. — На такъв въздух не би издържал здрав човек, а толкова по-малко — оздравяващ! Ти много лесно можеш да получиш връщане на тифуса, а тогава, тогава ще бъде невъзможно да бъдеш спасен! Ела, трябва веднага да отидем при Устад!
Поведе ме нагоре към него. Той беше чул за късното ми прибиране, поради което също се беше вече угрижил. Шакара изобщо нямаше нужда да му казва за какво отиваме при него, външният ми вид явно бе достатъчно красноречив. Той също се изуми още при влизането ми. Трябваше да седна и разкажа. Когато свърших, каза много сериозно:
— Ефенди, онова, което си чул и видял, не ме обезпокоява ни най-малко, но дето си бил принуден да дишаш болестотворната атмосфера на Светилището, може да повлече последици, срещу които трябва да вземем незабавни мерки. Твоята кръв е вече наситена с вещества, които непременно трябва да бъдат отстранени. За щастие, разполагаме с всичко необходимо. Моля те отново да гледаш на мен като на свой лекар! Мисли оттук насетне единствено за себе си, за своето оздравяване! Всичко друго си избий от съзнанието! Дължиш го на себе си, на мен, на всички нас!
— Ами ашикът? Моят Сирр? Скритият ходник, който трябва да проуча? — подхвърлих аз.
— Та тъкмо това е, за което сега не трябва да мислиш! — отговори той. — Давам ти уверение, че няма защо да се тревожиш. Както аз ти се доверих по време на отсъствието си, така ми се довери и ти сега!
Имаше право и ето как се оставих да прави с мен каквото смяташе за необходимо. Най-напред ми предписа баня, възможно по-гореща. По време на нея изнесоха постелята ми вън на платформата, за да дишам само най-чист въздух. Стъкмиха ми и един ленен сенник. "Запаленият" по матерния си език германец го нарича "marquise"[97]. Излегнах се там и изпих един чай, който отвори всичките ми пори, но в замяна затвори очите ми. Заспах.
Когато се събудих, беше нощ. Ухаеше на виолетки. Отсреща при балюстрадата седеше Шакара, ярко осветена от луната. Видях, че очите й бяха отправени към мен.
97
Marquise (фр.) — навес за предпазване от дъжд и слънце — б.пр.