Пирамидата на бог Слънце

— Не се ли страхуваш от хорските приказки, когато се разбере какъв си бил?

— Човек не бива да се страхува от това, което някои презират! Добрите хора прощават, а как постъпват другите, е без значение. След като престана да ви бъда необходим тук, ще се предам на властите за наказанието, което избегнах. Когато го изтърпя, ще се върна като нов човек. Може би тогава Устад ще ме приеме!

— Желанието ти сериозно ли е, наистина сериозно? — попитах.

— Да, ефенди. Зряло го обмислих.

— Но размисли пак! Предстоят ти няколко години тъмница, тежки, горчиви години! Можеш много лесно да ги избегнеш, като просто не се предадеш. Та нали нито съдии, нито полицаи вече те търсят. Законът значи те е зарязал. А тук, където се намираш, името ти е неизвестно. Така че го остави отшумяло и приеми друго! Тогава също ще бъдеш нов човек, а миналото ти ще бъде напълно забравено!

Изцяло от само себе си се разбира, че казах това само за да го изпитам. Той поклати глава и отговори:

— Не мога да повярвам, че думите ти са замислени така, както прозвучаха. Аз трябва да се предам, длъжен съм, длъжен, длъжен! Само преди няколко дни, разбира се, щях да сметна тази мисъл за безумие, за най-безумната щуротия, която може да има. Но там долу, край скелета, в най-ужасната от всички тъмници, в дълбоката тишина, която вътре в мен високо крещеше, а около мен биваше нарушавана само от тихо, тихо, но зловещо проскърцващите колони, застрашаващи всеки миг да се сгромолят върху мен и ме смажат, за мен изгря праведната, истинска светлина. Аз си искам, искам и искам своето наказание, за да стана квит със самия себе си и моята съвест. Когато го избегнах, аз само си наложих още едно по-ужасно. Само избягах от единия зандан в друг, в плен на злото. А какво означава това, до какви мъки води, ти си нямаш никакво, никакво, никакво понятие, ефенди!

Поклати тежко и бавно дълбоко наведената глава и продължи:

— Шейх ул ислям обеща да ходатайства за помилването ми. Глупецът! Колко непростимо глупав е той по отношение човешката душа, той, който твърди, че хиляди души са му поверени от Аллах! Или не е било глупост, а безсъвестно лукавство? Да се прибавят нови престъпления към старите, за да постигнат милост! Вярно, тогава външното наказание за мен ще бъде опростено, ала вътре в мен вината ще израсне до гигантски измерения и толкова по-високо ще крещи за отмъщение, разплата! Външно спасен, но вътрешно изгубен завинаги, така щяха да стоят нещата! Да, зная го и го чувствам. Милостта ще бъде равносилна на грях, пълен грях. Тя може би дори има по-голяма сила от този грях, ала е невъзможно да дойде при нас по лош път. Ако шейх ул ислям ми донесе днес, сега, опрощение на греховете, не бих го приел!

— Наистина ли?

— Да, защото една милост от такава ръка не би било нищо друго освен шарлатания, с която да измамя самия себе си!

— Кажи тогава какво би направил, ако някой друг ти я донесе? Не по лош, а по добър път?

— Някой друг? Кой би могъл да е той?

— Не знаеш ли?

— Не.

— Понеже са те залъгвали, че милостта може да бъде постигната само чрез посредничеството между теб и шах-ин-шаха. Може да ти я донесе само един-единствен и това си ти самият! Само не спирай! Продължи по пътя, по който крачиш сега! Той е добър, а очите на шах-ин-шаха са остри. Няма нужда от човек, който да ти се пъчи с лъжливото си влияние над шаха. Аз по-скоро ти казвам, а ти можеш да ми вярваш, защото съм добре информиран, владетелят много добре познава шейх ул ислям. Ходатайството на този мъж би завършило не в твоя полза, а с гибелта ти. То би те окачествило като негова протекция и с това само би доказало, че ти не си достоен за милост.