Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Когато се разбра, че Лисбет Саландер се познава с известната лесбийка Мириам Ву, съвсем очаквано повечето вестници подеха неистова борба за откриване на сензационни факти. Мириам Ву бе участвала в провокативното шоу на Бенита Коста по време на Прайд фестивала, когато бе заснета гола от кръста нагоре, облечена с кожени панталони с тиранти и лачени ботуши на висок ток. Освен това бе публикувала статии в едно гей списание, които медиите усърдно цитираха. Плюс това няколко пъти я бяха интервюирали във връзка с участията ѝ в различни шоута. Комбинацията от възможна убийца лесбийка и пикантен нетрадиционен секс очевидно представляваше несравним трик за повдигане на тиража.
ТЪЙ КАТО МИРИАМ ВУ отсъстваше по време на първата драматична седмица, появиха се различни предположения, че и тя е станала жертва на Саландер или пък е неин съучастник. За щастие тези хипотези бяха помествани главно на страницата на глупавия форум „Ексилен“ в интернет и не се срещаха в по-големите медии. За сметка на това обаче няколко вестници спекулативно обобщаваха, че посветеният на търговията със секс дисертационен труд на Мия Бергман може да е подтикнал Лисбет Саландер към убийство, тъй като според социалните тя се е занимавала с проституция.
В края на седмицата медиите откриха, че Саландер познава и група млади жени, последователки на сатанизма. Групата се наричаше „Ивъл Фингърс“ и бе вдъхновила един по-възрастен журналист да напише статия за безнравствеността на младите и за опасностите, които крие цялата им съвременна култура – от скинарите до хип-хопа.
Към този момент обществото вече бе залято с информация за Лисбет Саландер. Ако решеше да обобщи всички твърдения в различните медии, човек можеше да стигне до извода, че полицията преследва лесбийка психопатка, член на банда садомазохистични сатанистки, които пропагандират нетрадиционен секс, мразят обществото като цяло и най-вече мъжете. Тъй като Лисбет Саландер се бе намирала в чужбина през изминалата година, възможно бе да има връзки и с международната престъпност.
САМО ЕДНА СТАТИЯ предизвика сравнително по-емоционална реакция от страна на Лисбет Саландер. Следното заглавие привлече интереса ѝ.
„СТРАХУВАХМЕ СЕ ОТ НЕЯ“
– Заплашваше, че ще ни убие – твърдят учители и съученици.
Думите бяха на бивша учителка, която в момента работеше като дизайнер на платове. Ставаше дума за Биргита Миос. Именно тя бе заявила, че Лисбет Саландер е заплашвала съучениците си и дори учителите ѝ се страхували от нея.
Всъщност Лисбет се бе сблъсквала с Миос. Тогава беше на единайсет години. Спомняше си Миос като неприятна учителка по математика, която преподаваше на класа им по заместване и все се опитваше да я накара да отговори на един въпрос. Лисбет вече го бе сторила веднъж, но според публикувания в учебника отговор излизаше, че греши. Всъщност учебникът грешеше и Лисбет смяташе, че това би трябвало да е очевидно за всички. Но Миос ставаше все по-настоятелна, а Лисбет в крайна сметка загуби всякакво желание да обсъжда въпроса. Накрая само мълчеше с нацупени устни, докато Миос в отчаянието си не я хвана за рамото и не я разтърси, за да привлече вниманието ѝ. В отговор Лисбет я удари с учебника по главата, което предизвика известна суматоха. После плю, съска и рита с крака, докато съучениците ѝ се опитваха да я задържат.
Материалът бе публикуван в един вечерен вестник заедно с няколко коментара в по-малка статия със снимка на един от бившите ѝ съученици, който позираше пред входа на старото ѝ училище. Въпросният съученик се казваше Давид Густавсон и се представяше като икономист. Той твърдеше, че учениците се страхували от Лисбет Саландер, защото веднъж „заплашила да ги убие“. Лисбет си спомняше Давид Густавсон като един от най-големите ѝ мъчители в училище – бе едър, същинско чудовище, с коефициент на интелигентност, по-малък от този на риба. Густавсон не изпускаше случай да обиди или блъсне съучениците си в коридора. Веднъж я бе нападнал зад гимнастическия салон по време на обедното междучасие и тя, както обикновено, отвърна на удара. От чисто физическа гледна точка нямаше никакъв шанс, но още тогава се ръководеше от принципа, че смъртта е за предпочитане пред капитулацията. Един подобен инцидент веднъж излезе извън контрол. Тогава група ученици се събраха в кръг около тях, за да наблюдават как Давид Густавсон не спира да поваля Лисбет Саландер. Известно време гледката ги забавляваше, но глупавото момиче не мислеше за собственото си добро и не се отказа от битката. Даже не се разплака и не помоли за милост.
Накрая на всички им дойде в повече. Надмощието на Давид бе толкова очевидно, а Лисбет беше така беззащитна, че Давид започна да събира черни точки. Бе започнал нещо, което не можеше да довърши. Накрая удари на Лисбет два здрави юмрука, така че пукна долната ѝ устна и ѝ изкара въздуха. Съучениците ѝ я оставиха свита на кълбо и нещастна зад гимнастическия салон и изчезнаха, смеейки се, зад ъгъла.