Пътят на кралете (том II)

— Ама ние трябва да ги предадем — възрази Малоп.

— Не и ако не ги изнесем с нас от пропастта — обясни Каладин. — Всеки път, когато слизаме за събиране, ще запазваме по няколко копия и ще ги струпваме тук долу. Няма да ни трябва много време да съберем достатъчно за обучение.

— Как ще ги извадим, когато тръгнем да бягаме? — попита Тефт и се почеса по брадичката. — Оставените долу копия не ще да са много полезни за тези момци, когато почне истинският бой.

— Ще намеря как да ги кача — отвърна Каладин.

— Все така разправяш — намеси се Белязаният.

— Млъквай, Белязан — рече Моаш. — Той знае какво прави.

Каладин примигна. Нима Моаш се обади в негова защита?

Белязаният се изчерви.

— Не исках да прозвучи така, Каладин. Само питам, това е всичко.

— Разбирам те. Това е… — Каладин млъкна, понеже Сил влетя в пропастта във вид на гънеща се панделка.

Кацна на един издаден от стената камък и отново прие женския си облик.

— Намерих още една група тела. Предимно на паршенди.

— Лъкове? — попита Каладин. Неколцина от мостовите зяпнаха, но бързо забелязаха, че се взира в едно празно място. Тогава си кимнаха разбиращо.

— Мисля, че има. По-нататък по този коридор. Не са далеч.

Мостовите бяха почти готови с труповете от тази камара.

— Събирайте вещите — нареди Каладин. — Намерил съм друго място за претърсване. Трябва да струпаме колкото можем повече и да складираме част долу в пропастта, на някое място, където няма вероятност водата да ги завлече.

Мостовите събраха намереното, метнаха торбите на рамо, взеха по едно-две копия и бързо потеглиха в усойната пропаст след Сил. Подминаха цепнатини в древната скала, където бяха струпани стари, измити от бурите, кости. Представляваха обрасла с мъх могилка от бедрени кости, пищяли, черепи и ребра. Между кокалите нямаше кой знае какво за взимане.

След четвърт час се добраха до намереното от Сил място. Паршендите лежаха на камари, смесени тук-там с алетски войници в синьо. Каладин коленичи до един от тях. Разпозна извезаните на куртката глифи на Далинар Колин. Защо армията на Далинар се присъедини към тази на Садеас в битката? Какво се беше променило?

Каладин даде на хората си да започнат да проверяват алетските трупове, докато той самият приближи до един от мъртвите паршенди. Беше доста по-пресен от войника на Далинар. Мостовите откриваха много по-малко трупове на паршенди, отколкото на алети. Не само във всяко сражение паршендите бяха по-малко, но и за тях вероятността да намерят смъртта си в пропастите беше незначителна. Сигзил също така предположи, че телата на паршендите са доста по-масивни от човешките и не се носят така лесно по водата.

Каладин обърна тялото на една страна и с това предизвика внезапно съскане от дъното на отряда. Видя как Шен се спуща напред с нетипична страст.

Тефт светкавично улови парша отзад и му приложи душаща хватка. Останалите мостови се изправиха удивени. Някои даже по рефлекс заеха заучените стойки.