Пътят на кралете (том I)

— Късмет…

Скалата размаха дебелия си показалец и го прекъсна.

— Празноглав равнинец.

Наистина беше просто късмет. Добре, Каладин щеше да го приеме като малка благословия. Нямаше смисъл да спори, когато най-сетне някой реши да почне да го слуша.

Но един не беше достатъчен. Дори двамата със Скалата да минеха на по половин дажба, един от ранените щеше да гладува. Трябваха му пари. Отчаяно му трябваха. Ала той беше роб. Повечето начини за припечелване на пари бяха забранени за робите. Само ако имаше нещо за продан. Но той не притежаваше нищо. Той…

Хрумна му една мисъл.

— Ела — рече той и се отдалечи от казармата. Скалата, любопитен, го последва. Каладин обиколи целия двор, докато най-сетне откри Газ, потънал в разговор с някакъв мостови водач пред казармата на мост Три. Както често ставаше напоследък, щом зърна Каладин да идва, Газ пребледня и се накани да офейка.

— Газ, почакай! — рече Каладин с протегната ръка. — Имам едно предложение за теб.

Сержантът застина. Събеседникът му, водачът на Мост Три, стрелна злобно Каладин с очи. Изведнъж отношението на останалите водачи му се изясни. Те с тревога видяха как Мост Четири излиза от сражението в толкова добра форма. Предполагаше се, че Мост Четири е злополучен. Всеки имаше нужда от някого, когото да гледа от високо — и отрядите на другите мостове можеха да се успокояват с това да не са в Мост Четири. Каладин беше разтурил този порядък.

Чернобрадият водач се оттегли и остави Каладин и Скалата насаме с Газ.

— Какво предлагаш сега? Още потъмнели сфери?

— Не — отвърна Каладин. Мислеше бързо. Към проблема трябваше да се подходи особено внимателно. — Останах без пари. Но не можем да продължаваме така — ти да ме избягваш, останалите отряди да ме мразят.

— Не виждам какво мога да направя.

— Ще ти кажа какво — отговори Каладин, като че ли току-що му беше дошла идея. — Днес има ли някой задача да събира камъни?

— Аха — рече Газ и посочи през рамо. — Мост Три. Бусик тъкмо се мъчеше да ме убеди, че отрядът му е прекалено отслабен да се занимава с това. Гръм да ме удари, вярвам му. Загуби две трети от хората си вчера, а мен началството ще ме сдъвче и изплюе, ако те не съберат достатъчно камъни да покрият нормата.

Каладин кимна съчувствено. Събирането на камъни беше сред най-нежеланите задачи. Състоеше се от излизане извън лагера и пълнене на каруци с големи камъни. Превръщателите прехранваха армията като преобразуваха камъните в зърно и по причини, известни единствено на тях, беше по-лесно да разполагат с отделни едри екземпляри. Затова хората събираха камъни. Робска, изпотяваща, уморителна и тъпа работа. Отлична за мостовите.

— А защо не пратиш друг отряд? — попита Каладин.

— Ба. Знаеш какви главоболия влече това. Ако някой си науми, че имам любимци, не ще има край на оплакванията.

— Никой няма да се оплаче, ако прехвърлиш задачата на Мост Четири.

Газ го изгледа, присвил око.