Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Баяз вдигна поглед от земята.
— Аз бях запленен от Толомей, а тя — от мен. Сигурно ви се струва странно, но тогава бях млад. Бях пълен с енергия и имах красива коса — като на капитан Лутар. — Той прокара длан по голото си теме и вдигна рамене. — Влюбихме се. — Баяз изгледа всеки от групата, сякаш ги предизвикваше да се засмеят, но Логън беше прекалено зает да осмуква остатъците от солената каша между зъбите си, а останалите не си позволиха дори усмивка.
— Тя ми разказа за задачите, които й дава баща й, и аз започнах горе-долу да разбирам работата й. Канедиас беше събрал от близо и далеч парченца от долния свят, останали от времето, когато демоните бродели свободно по земята. Опитваше се да овладее силата на тези остатъци, за да ги използва в машините си. Играеше си със сили, забранени от Първия закон, и вече беше постигнал известен успех.
Логън се размърда смутено. Спомни си онова нещо върху мокрия бял каменен блок в Кулата на Създателя — странно и интересно. Разделителят, така го нарече Баяз. Две остриета — едното в този, другото в долния свят. Вече и той загуби апетит. Остави недоядената си паница до огъня.
— Бях ужасѐн — продължи разказа си Баяз. — Помнех разрушенията, които Глъстрод стовари върху света. Реших, че трябва да отида при Ювенс и да му разкажа всичко, но се страхувах да оставя Толомей, а тя не искаше да напуска единствения свят, който познаваше. И аз отлагах тръгването си, докато един ден Канедиас не се завърна неочаквано и не ни откри двамата с Толомей. Яростта му… — Баяз замижа, сякаш споменът му причиняваше болка — … беше неописуема. Цялата Кула се разтресе от нея, прокънтя от нея, избухна в пламъци от нея. Извадих късмет, че се отървах жив. Побягнах и потърсих убежище при предишния си учител.
— Явно е бил голям добряк, щом ти е простил — изсумтя Феро.
— За мое щастие, да. Въпреки предателството ми Ювенс не ме отпрати. Особено след като му разказах за опитите на брат му да наруши Първия закон. Създателят се появи, беше побеснял от ярост. Настояваше за възмездие за опорочената си дъщеря и за откраднатите си тайни. Ювенс отказа. Вместо това го попита за експериментите му. Братята се сбиха, а аз отново побягнах. Небето се озари от яростта на битката им. Когато се върнах, заварих Ювенс мъртъв, а брат му беше изчезнал. Заклех се да отмъстя за господаря си. Събрах магусите от всички краища на света и тръгнахме на война със Създателя. Всички заедно. Освен Калул.
— Защо без него? — изръмжа Феро.
— Той каза, че не може да ми се вярва. Че моята глупост е предизвикала войната.
— Бил е напълно прав май? — промърмори Кай.
— Донякъде може би. Но той ме обвини в ужасни неща. Той и проклетият му чирак Мамун. Лъжи — изсъска Баяз, — долни лъжи. Ала останалите магуси не се подведоха. Затова Калул напусна ордена. Върна се в Юга да търси и трупа мощ другаде. И я намери. Направи онова, което беше направил Глъстрод преди него, навлече си проклятие. Наруши Втория закон и яде човешка плът. Само единайсет души тръгнахме на война с Канедиас, но само деветима се върнахме живи. — Баяз пое дълбоко въздух и издиша тежко. — Е, господарю Кай. Това е историята на моите грешки, разкрита пред теб, както поиска. Сигурно ще кажеш, че те са причината за смъртта на господаря ми, за разкола в нашия орден. Че заради тях сега отиваме на запад и навлизаме в останките на миналото. Че те са причината за счупената челюст на капитан Лутар.
— Семената на миналото дават плод в настоящето — рече Логън.
— Така е — каза Баяз, — точно така е. При това кисели плодове. Сега готов ли си да се поучиш от моите грешки, както това направих аз, господарю Кай, готов ли си да слушаш малко по-внимателно какво казва учителят ти?
— Разбира се — отвърна чиракът, но на Логън му се стори, че долавя известна ирония в тона му. — Ще се подчиня безпрекословно.
— Мъдро решение. Ако аз се бях подчинил на Ювенс, сега може би нямаше да имам това. — Баяз разкопча най-горните копчета на ризата си и дръпна яката на една страна. Подскачащите отблясъци на огъня осветиха стар белег, който тръгваше от долната част на шията на магьосника и стигаше до рамото му. — Това ми остави самият Създател. Само инч встрани и щях да съм мъртъв. — Баяз с мрачно лице потърка белега. — Беше толкова отдавна, а още боли от време на време. Колко болка ми причини през всичките тези години… та, както виждаш, господарю Лутар, белезите не означават, че е дошъл краят на света.
— Сериозна рана, разбира се — покашля се Лонгфут, — но вярвам, че мога да се похваля с нещо по-сериозно.