Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— И след това тръгваме за Галия — рече Сула, далеч по-заинтересован от подобна перспектива. — Така де, Гай Марий, ако вземеш и мен със себе си.
— Скъпи приятелю, че за къде съм без теб? Или без Квинт Серторий?
— Най-добре дочети писмото — подкани го Сула, който реши, че ще му е нужно известно време да оцени по достойнство тези неочаквани новини, преди да седне да ги обсъжда с Марий.
„Така че, Гай Марий, когато се видим отново с теб, ще бъде, за да ти предам инсигниите на властта си. Би ми се искало в този момент да заявя, че твоето преизбиране ме изпълва с радост и щастие, защото в името на спасението на Рим беше необходимо тъкмо ти да получиш командването срещу германите… Но как би ми се искало това да бе станало по по-приемлив за римските традиции начин! Не мога да не мисля за всички врагове, които вече си си създал тук, в Рим. Толкова са много, при това толкова силни, че чак ми настръхва косата, като си ги представя. Ти донесе твърде много промени в начина, по който функционираха доскоро нашите законотворчески органи. Да, знам, че за да оцелееш на политическата сцена, трябваше да минеш през всяка една от тези промени. Но както са казали гърците за своя герой Одисей, нишката на живота му била толкова здрава, че протърквала и късала всички други нишки пред себе си мисля, че поне донякъде правото е на страната на Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус, защото, както и преди съм твърдял, правя разлика между него и онези тесногръди идиоти от рода на Прасчо Нумидик. Подобно на мен Скавър ясно разбира, че Рим такъв, какъвто сме го знаели от векове, си отива и на негово място израства друг, следващ различни закони и логика на поведение. Но пък и неведнъж съм имал случай да се убедя, че ако Рим не беше толкова зает с издигането на собствената си клада, ако Сенатът беше намерил нужната добра воля да те остави сам срещу германите, без да държи сметка за това, кой е Гай Марий, всички тези изненадващи, необясними, нетрадиционни и крайно новаторски мерки никога нямаше да бъдат взети. И все пак, мъчно ми е за някогашния Рим.“
През цялото време, докато четеше тези редове, гласът на Марий нито за миг не потрепна, не се извиси и не се сниши, независимо че съдържанието им имаше с какво да разочарова.
— Остава още малко — каза той. — Ще прочета и него.
„Да не забравя все пак да спомена, че благодарение на твоята кандидатура всички по-знатни и почтени римляни се отдръпнаха от изборните списъци. Сред отказалите се от участие в изборите беше дори Квинт Лутаций Катул Цезар, който открито заяви, че по-скоро би се сработил с домашното си кученце, случеше ли се да го изберат него за консул, отколкото с колега като теб. Вследствие на това другият консул е крайно ненадежден човек. Което не бива да те тревожи, дори напротив — ще ти създава много по-малко неприятности. Знам, че умираш от любопитство да научиш името му, но остави ме малко да си поиграя с теб! Ще ти кажа само, че се слави като продажен тип, нещо, което навярно ти самият си имал случай да научиш. Как се казва ли? Гай Флавий Фимбрия.“
Сула изсумтя презрително.
— О, знам го аз него. Търсач на силни усещания, който само заради емоцията, си вреше носа в средите, където по принуда бях израснал. Изцапан е с лайна като задните крака на някой уличен помияр — блеснаха за миг белите му зъби; при неговото светло лице те не правеха чак такова впечатление. — Което, Гай Марий, все пак не означава, че трябва да му позволиш да си вдигне мръсното краче и да те опикае пред всички.
— Ще гледам навреме да отскоча — увери го Марий, явно вземайки съвета на приятеля си насериозно. Протегна му ръка, а Сула я стисна веднага. — Сега, Луций Корнелий, ще се закълнем един на друг, че ще победим германите.
Към края на ноември африканската армия, начело със своя славен пълководец, с развети знамена напусна пристанището на Утика по посока на Путеоли. Морето беше относително спокойно за това време на годината и нито северният вятър Септентрион, нито северозападният Кор се осмелиха да застанат на пътя на корабите. Всичко вървеше точно както го беше предвидил Марий: кариерата му продължаваше своя шеметен възход, а Фортуна се бе оставила на заповедите му, сякаш искаше да се запише в легионите. Освен това Марта Сирийката се бе погрижила да предскаже леко пътуване. Марий я беше качил при себе си на флагманския кораб, където всички моряци се удивляваха на съсухрената й фигура и на неприятния й старчески кикот, но водени от своите неизменни суеверия гледаха да я отбягват. Цар Гауда не се беше показал достатъчно любезен дори да я изпрати; затова и тя се беше изплюла на мраморния под пред трона му и беше заплашила да насочи Окото на злото към него и към целия му род. След което бързо беше изхвърлена от двореца му.