Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)

Нос Мизенум представляваше най-северната точка от залива, наричан по онова време Кратер. Заливът беше хем просторен, хем закътан и представляваше почти идеалното място за няколкото пристанища по бреговете му — тези на Путеоли, Неапол, Херкулан, Стабия и Сурент. Според легендата, разказвана от незапомнени времена, някога заливът Кратер представлявал гигантски вулкан, който потънал при едно от своите изригвания и морските води го залели от край до край. Разбира се, и до ден-днешен имаше ясни следи от вулканична активност. Всяка нощ могъщи огнени езици излизаха над земната повърхност през огромни пукнатини, около тях цели езера от гореща кал бълбукаха зловещо, а навсякъде се виждаха ярките жълтеникави нишки сяра; оттук-оттам постоянно зейваха нови дупки в земята, които бълваха стълбове пара, а сетне или изчезваха за броени минути, или се разширяваха; и разбира се, не бива да забравяме Везувий — страховития планински конус, висок няколко хиляди стъпки, под чийто връх склоновете ставаха почти отвесни; за него се говореше, че в миналото бил действащ вулкан, но кога е било това, никой не можеше да каже, защото откакто съществуваше писаната история, Везувий не се бе разбудил нито веднъж от хилядолетния си сън.

От двете страни на тясната ивица, която представляваше нос Мизенум, се разполагаха две градчета, обградени като от гердан от няколко странни по форма езерца. Откъм страната на морето беше Кума, откъм страната на залива — Бая, а езерата бяха, общо взето, два вида: едните с кристалночиста и почти топла вода, в която се въдеха огромни количества стриди, а другите — врящи като огромни казани, от които се показват езичета серен дим. От всички римски крайморски курорти Кума се славеше като най-скъпият, докато Бая все още почти не се посещаваше. В действителност се очертаваше Бая в скоро време да се превърне в център на едни от най-преуспяващите развъдници на риба или по-скоро на стриди, защото вече се бяха събрали половин дузина ентусиасти с намерение да превърнат лова на стриди в същинска индустрия. Техен водач беше разореният патриций Луций Сергий, който се надяваше да възвърне поне част от пропилените семейни богатства чрез развъждането и търгуването със специални облагородени видове стриди. За свои бъдещи клиенти смяташе всички епикурейци и известни гастрономи в Рим.

Вилата на Марий в Кума се намираше на върха на голяма морска скала и гледаше към островите Енария, Пандатария и Понция, наредени един зад друг като три планински върха, показващи се над бледосинкава мъгла. И тъкмо в тази прекрасна вила сега Юлия чакаше своя съпруг.

Бяха минали две години и половина, откакто Марий и Юлия се бяха видели за последен път. Тя беше почти на двадесет и четири, а Марий — на петдесет и две. Той добре разбираше, че е очакван с нетърпение, защото по това време на годината времето в Кума, а и навсякъде другаде по морския бряг, беше студено и духаха постоянни силни ветрове, но Юлия специално беше напуснала уютния си дом в Рим и се бе завтекла да го посреща тъкмо тук. Римските обичаи забраняваха на жената да следва мъжа си по време на пътуване, още повече, ако той изпълнява официални обществени задължения; поради тази причина тя не бе имала никаква възможност да придружи Марий в Африка, нито по време на обиколките му из Италия; за целта той трябваше да й отправи специална покана, нещо, което се считаше за проява на простащина. През лятото, когато всяка по-богата римска съпруга отиваше на почивка на морето, мъжът й можеше да я навести, когато е свободен, но дори тогава нямаха право да пътуват заедно. Ако на мъжа му хрумнеше да отиде за няколко дни на село или до някоя от многобройните си вили край Рим, жена му пак повечето време си оставаше вкъщи.