Свещена любов

Кормия се появи от басейна, а от прекрасната й фигура се стичаше вода… докато трима наскоро преобразени вампири стояха на няколко метра от нея със зяпнали уста.

О… по дяволите… не.

Обвързаният вампир у него се надигна като див звяр, отърсвайки се от лъжите, с които се беше самозаблуждавал по отношение на чувствата си. Изскочи от сърцето му с рев и го лиши от всякаква цивилизованост.

Знаеше само, че неговата жена стои там гола и други жадуват за нея.

Това беше единственото, което имаше значение.

Преди да осъзнае какво прави, Фюри нададе рев, който разцепи въздуха като гръм. Джон Матю и приятелите му насочиха поглед към него и после отстъпиха назад като един. Като че в басейна беше пламнал пожар.

Кормия от своя страна не го погледна. Нито побърза да се покрие. Вместо това вдигна робата и я плъзна по раменете си целенасочено бавно, като демонстрираше пълно незачитане към него.

Това засили гнева му повече от всичко друго.

— Влез в къщата — каза настоятелно той. — Веднага.

Когато го погледна, погледът й беше също така въздържан като гласа й.

— Ами ако не искам?

— Ще те метна на рамо и ще те отнеса вътре. — Фюри се обърна към момчетата. — Това е между нас. Вас не ви засяга. Ако сте разумни, ще изчезнете оттук. Веднага.

Тримата се поколебаха, но Кормия каза:

— Всичко е наред. Не се тревожете.

Когато им обърнаха гръб, Фюри имаше усещането, че няма да отидат далече, но Кормия нямаше нужда от защита. Обвързаните вампири бяха изключително опасни за околните, но не и за жените си. Беше изгубил контрол, да, но тя държеше дистанционното управление.

И той подозираше, че тя го знае.

Кормия вдигна ръка и спокойно усука косата си.

— Защо искате да вляза?

— Сама ли ще вървиш, или да те нося?

— Попитах ви защо.

— Защото отиваш в спалнята ми. — Думите излетяха от устата му на един дъх.

— Вашата спалня? Може би имате предвид моята. Защото ми казахте да се махна от спалнята ви преди пет месеца.

Звярът се беше загнездил в члена му и се бореше да излезе на свобода, за да се вмъкне в нея. Възбудата не подлежеше на оспорване. Влакът му беше пуснат на релси. Билетът му беше продупчен. Пътуването вече беше започнало.

Същото важеше и за Кормия.

Фюри пристъпи по-близо до нея. Тялото й излъчваше толкова силна топлина, че той можеше да я почувства със собствената си кожа, а ароматът на жасмин беше гъст като кръвта му.

Той оголи кучешките си зъби и изсъска като котка:

— Отиваме в стаята ми.

— Но аз нямам причина да идвам в стаята ви.

— Напротив. Имаш.

Тя метна небрежно дебелия сноп коса зад рамото си.

— Не, опасявам се, че нямам.

След тези думи му обърна гръб и закрачи към къщата.

Той пое след нея, като че ли беше плячка. Последва стъпките й през библиотеката, нагоре по главното стълбище и после в стаята й.

Тя отвори леко вратата и се вмъкна вътре.

Преди да успее да го затвори отвън, той опря длан в дървената плоскост и си проправи път вътре. Той беше този, който хлопна вратата. И я заключи.