Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
На излизане от кабинета на Гордеев след съвещанието Настя се поспря за момент при Коротков.
— Юра, все си мисля защо ли нашият Фен след убийството на Гребньова не написа поредно писмо до Женя Рубцова?
— Чакай малко де, ще напише, закъде да бърза!
— Но след първите две убийства й е писал веднага, на втория или на третия ден. Защо се бави сега?
— Мен ли питаш? — Коротков извади цигари, запали, подаде пакета на Настя, но тя отрицателно поклати глава. — Не знам. Може пак да се е разболял. Или още да боледува. Може да е заминал в командировка, ако работи някъде. А може да е видял нашите момчета, които дежурят близо до блока на Рубцова. И изобщо, Аска, той е откачен и това обяснява всичко. Не се тръшкай.
Настя се върна в кабинета си. Зад нейното бюро Андрей Чеботаев бързо набираше на компютъра някакъв текст.
— Дискутирам тук онлайн — съобщи й той, без да вдига очи от клавиатурата. — Някакъв с псевдоним Ква влезе във форума точно когато проверявах съобщенията. Много се ядосва на Вълкодава, плюе го, тоест тебе, с най-язвителни думи.
Когато завърши текста, отстъпи мястото на Настя.
— Прочети какво ни пишат. Ще бъде удоволствие за тебе. Аз пък ще прескоча до бюфета. Да ти купя ли нещо?
— Аха, вземи ми някаква кифла, ако обичаш, и два пакета чипс.
— Чипсът е вреден — назидателно каза Андрей, извади портфейла си и провери парите в него.
— Андрюша, вредно е да се живее, от това се умира — не взе думите му присърце Настя. — Да ти дам ли пари?
— За чипс ще стигнат, после ще ми ги върнеш.
Той излезе, а Настя пристъпи към четенето на кореспонденцията във форума. Вчера бе отговорила на Ква, Тъмната лейди, Чорапа и Скулптора. Днес се бяха появили техните отговори. Сега диалогът изглеждаше по-оживен.
„Вълкодав, ти си пълен хахо. Ква“.
„Себе си виж. Ако не беше хахо, нямаше да се възхищаваш на групата. Вълкодав“.
„И ти си мръсник като съобщенията си. Не замърсявай форума, не пречи на хората да общуват. Щом искаш да си излееш злобата — ходи по други форуми. Ква“.
„Ти няма да ме учиш къде да ходя и какво да говоря. И ти си същият мръсник като тая мръснишка група и нейната мръснишка солистка. Вълкодав“.
„Мозъкът ти, Вълкодаве, е колкото главата на топлийка, като на един молец. Млъкни и престани да идваш тук. И без това никой няма да ти отговаря. Ква“.
За отговор на Тъмната лейди Настя беше избрала псевдонима А. Вел. Не може Вълкодава, който и да е той, да влиза в активна дискусия с всички, не става така. Прекалено честото появяване във форума на един и същи човек, който по-рано не е влизал в него, може да предизвика подозрението на Фена.
„Ти май не си виждал истински проститутки, Вълкодаве. Я да се срещнем, та да ти обясня едно-друго. Тъмната лейди“.
„Тъмна лейди, за какво ти е Вълкодава? Определи среща на мен, още повече че аз съм напълно съгласен с Вълкодава — Светка бута на всички, наляво и надясно. А. Вел“.
„Ама и ти ли не си виждал истински проститутки? Тъмната лейди“.
„Уви… А. Вел“.
„Тогава няма какво и да си приказвам с тебе, малък си още. Тъмната лейди“.
Така, предложението да се срещнат не е ентусиазирало Тъмната лейди, а и „тя“ вече не пише на Вълкодава. Малко вероятно е това да е Фена. Разбира се, може пак да се опита.
Настя кликна, където трябваше, и написа отговор за Тъмната лейди:
„Ами ти откъде знаеш, че Вълкодава не е малък? Защо искаш да се срещнеш с него, а с мен — не? Не е справедливо. А. Вел“.
Да продължим…
„Господа, прилично ли е да обсъждате интимния живот на една жена зад гърба й? Скулптора“.
За разговор със Скулптора Настя бе нарекла себе си Таралежче в мъглата. Вчера му беше написала:
„Съгласен съм, не е прилично да се обсъждат неща, които се крият от чужди погледи. Но когато това демонстративно се изкарва на показ, когато го знаят всички до един, просто е грехота да не се обсъжда. И Вълкодава го знае, и Enigma, и аз — тоест ние сме поне трима, значи не е чак такава тайна. Не сте ли съгласен с мен? Таралежче в мъглата“.
От Скулптора се бе получил отговор, сдържан по форма, но пълен с яростно негодувание: