Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Има ли някой? — подвикнах, но никой не отговори.
Телефонът ми избръмча. Погледнах съобщението. Отново беше от Парези: „ДОЛУ В ЯМАТА СМЕ. КЪДЕ СИ?“
„В КАРАВАНАТА“ — отговорих. — „1 МИНУТА“.
Излязох навън и тръгнах по дългата широка рампа, която се спускаше в дълбоката яма.
Изкопът беше огромен, с площ шест и половина хектара, и тъмнината щеше да е непрогледна, ако не бяха няколкото лампи покрай останките на бетонните основи и десетината прожектора, осветяващи отчасти опустошения район.
Наоколо имаше пръснати машини — предимно земекопна техника и самосвали, както и няколко крана. Видях също няколко строителни фургона и голям влекач, спрян в центъра на изкопа.
На половината път надолу спрях. Погледнах в ямата, но не видях никого. Прожекторите не осветяваха целия обект и големи участъци тънеха в мрак или сенките на техниката.
Написах на Парези: „КЪДЕ?“
„В ЦЕНТЪРА, ГОЛЕМИЯ КАМИОН“ — отвърна той.
Погледнах към влекача, който се намираше на двеста метра от мен, и видях някой да минава през осветената част към сенките.
Продължих надолу по рампата.
Добре, защо Парези искаше да се срещнем точно тук? Нещо във връзка с влекача ли? Кой друг беше тук? И къде бяха ченгетата от Пристанищни власти? Долу в ямата? И защо беше това мълчание по телефоните?
Лекият дъжд беше спрял, но в долната част на рампата беше станало кално и ми се прииска да бях обул нещо по-солидно. Забелязах също пресни следи от голяма машина, която бе минала оттук неотдавна. Предположих, че са от влекача в центъра на ямата, и ги последвах.
Прекосявах осветени и тъмни участъци, силните прожектори блестяха в очите ми.
Големият влекач — СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ КАРЛИНО — беше на петдесетина метра пред мен, но никъде не видях нито Парези, нито никого.
Направих още няколко крачки и спрях. Започна да ме обзема някакво шантаво чувство. Нещо подсъзнателно… ярките прожектори… сенките…
Извадих глока, затъкнах го в колана си и продължих към влекача вече по-бавно.
Телефонът ми избръмча шумно в притихналия изкоп. Погледнах съобщението на Парези: „ОТ ЛЯВАТА ТИ СТРАНА СЪМ“.
Спрях до един голям самосвал и погледнах наляво. Различих нещо движещо се в сумрака на десетина метра от мен. Очите ми свикнаха с тъмното и видях, че е някакъв предмет, висящ от кабела на крана… и ми трябваха няколко секунди да осъзная, че е човек… а после осъзнах, че гледам лицето на Винс Парези.
Измъкнах пистолета от колана и докато падах на коляно, чух пронизителен писък от каросерията на самосвала зад мен. Някаква сянка профуча през светлината, после нещо ме блъсна в гърба с такава сила, че зарових лице в калта. Останах без въздух и видях как пистолетът ми отлита и пада на няколко стъпки пред мен. Хвърлих се към него, но нещо ме удари в тила, след което нечий крак изрита оръжието надалеч.
Скочих на крака. Докато се мъчех да си поема дъх и да се окопитя, видях някой в тъмни дрехи да стои на три метра от мен.
Поех дълбоко дъх и погледнах Лъва.
Асад Халил държеше пистолет, но ръката му беше отпусната. Можех да стигна до него за около две секунди, но на него му трябваше само една, за да се прицели и да стреля, а не му беше нужно да се прицелва много прецизно от такова разстояние.
Накрая той рече:
— Е, срещаме се отново.
Приказваше му се, естествено, затова отговорих:
— Начукай си го.
— Тази вечер за втори път чувам това пожелание — уведоми ме той. — Но този преди теб ми го каза на руски.
Е, знаех кой е бил, а тъй като Халил стоеше тук, значи Борис не стоеше никъде. И Винс… Боже мой… Усетих как яростта се надига в мен, но знаех, че трябва да я овладея.
— Знам, че си сам, и искам да знаеш, че аз също съм сам. Само двамата сме — ненужно добави той. — Както поиска, и както следва да бъде.
Кимнах.
Той също кимна и рече:
— Запазих те за последно, господин Кори.
— Аз те запазих за себе си — отвърнах.
Той се усмихна и усмивката му не бе от приятните.
— Не усетих бронежилетка, когато те съборих.
Не отговорих.
— Няма значение. Нямам намерение да те застрелвам в сърцето. — Вдигна пистолета, за да го виждам. — Това е оръжието на покойната ти жена. С нетърпение очаквам да прострелям мъжеството ти с него.
Имаше да казва още неща, преди да го направи, и си помислих за някои ходове, които пък аз можех да направя, но никой от тях не изглеждаше обещаващ.