Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Никой не отговори и Халил продължи:
— Ако някой полицай стане прекалено любопитен и поиска да отворите каросерията, ще направите същото, което сте направили и в тунела. Ако стане още по-любопитен, трябва да го убиете.
Този път и тримата кимнаха. Халил се обърна към тях по имена:
— Едис, Боян, Тарик, въоръжени ли сте?
Тримата извадиха автоматични пистолети със заглушители и му ги показаха. Халил кимна.
— Добре. Не ви е платено да купувате химикалите или да карате камиони. А да убиете всеки, който представлява заплаха за тази мисия. Ще бъда с вас, за да ви помогна при убиването на охраната — добави той. — След това сте свободни да си вървите.
Всъщност нямаше да отидат никъде — всички те щяха да умрат. Но Халил не мислеше, че го подозират. А дори и да го подозираха, бяха достатъчно глупави и арогантни да смятат, че на трима бивши войници с пистолети не може да им се случи нищо лошо. Халил обаче беше убивал и по-добри хора от тези в Афганистан — хора, които бяха по-добре въоръжени и по-опитни от тези тримата, които смяташе за наемници, а не за сражаващи се за исляма муджахидини.
Искаше му се да ги окуражи за последно на арабски, езика на Пророка, който беше прекрасен и мелодичен, но трябваше да говори на английски.
— В името на Аллах, мир нему, най-милостивия, най-състрадателния, моля той да благослови вас и вашия джихад. Нека Бог бъде с нас тази нощ.
Тримата се поколебаха, после отговориха на английски:
— Върви с мир.
Тарик отвори вратата и Халил слезе от влекача.
— Върви на майната си — каза Боян на босненски. Тримата се разсмяха, но после Едис призна:
— Този човек ме плаши.
Никой нямаше какво да добави към думите му.
Седма част
Манхатън
48
Белвю. Ще ми липсва това място.
Бях донесъл на Кейт дрехите, които беше поискала, а също така грим и всички останали неща, така че да изглежда добре, когато я изкарат с количката в амбулаторията на следващия ден и когато влезе в блока ни.
Кейт обаче показваше класическите симптоми на новобранско безпокойство — нещо ще се прецака, няма да изляза оттук и тъй нататък.
— Имаш пистолет — напомних й. — Ще те измъкнем.
— Нещо ново? — попита тя.
Ами, да, апартаментът ни е бил под денонощно наблюдение от терористи в продължение на може би три седмици. Но подобна новина можеше да я хвърли в смъртната спирала на паниката, така че отговорих:
— Не.
— Разговаря ли с Том или Винс?
— Не.
Тя премина на семейни въпроси:
— Родителите ми трябваше да ти се обадят днес.
— Обадиха се. Не ти ли казах? Баща ти иска да знае защо не съм застрелял терориста, който те нападна.
Тя като че ли малко се смути.
— Обясних му защо.
— Ще му го обясня пак. — Или при малко късмет, ще отрежа главата на въпросния терорист преди полета и ще му я занеса в сака си. „Ето го, господин Мейфийлд. Вече няма да прерязва гърла. Това трябва да се полее“.
— Майка ти също ми каза, че ще ти се обади — рече Кейт.
— Обади ми се.
— И какво каза?
— Да ям повече риба.
— А мен ме попита защо още не съм бременна.
— Яж повече риба.
Двамата гледахме телевизия — документален филм по „Хистъри Чанъл“ за това как Земята може да бъде заличена от метеорит, което, ако се случеше тази нощ, щеше да отложи за известно време пътуването до Минесота. Господи?
Времето за свиждане изтече в девет вечерта и Кейт ме целуна за довиждане.
— Ще се видим утре. Ела час по-рано и се погрижи да ме изпишат. — И добави: — Това е последният път, когато си казваме довиждане тук.
— Вземи малко рецепти, преди да си тръгнеш.
На смяна пред стаята беше полицай Минди Джейкъбс.
— Кейт ще бъде изписана утре — казах й аз.
— Добра новина.
— Да. Така че ако си суеверна…
— Разбирам — увери ме тя. — Ако не познавам някоя сестра, доктор или санитар, ще искам някой познат да ги идентифицира, преди да ги пусна.
— Добре.
Пожелах й приятно и спокойно дежурство и излязох от отделението.
Шофьорът ми от ФБР все още беше Престън Тайлър — денят явно се беше оказал ужасно дълъг за него. Съобщи ми, че няма да има дежурен шофьор до сутринта, и ме увери:
— Охраната обаче ще си е на мястото.
— Страхотно.