Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Незаконно е също поставянето на детонатори към сместа и взривяването й — добави Едис.
Този път дори Халил се усмихна, така че Едис допълни:
— По днешните цени най-скъпата съставка е дизеловото гориво.
Боян и Тарик се разсмяха.
— Арабите ще докарат тази страна до фалит с подобни цени на петрола — отбеляза Едис.
Тримата бошнаци избухнаха в смях и Халил си помисли, че са пълни идиоти — но полезни идиоти, които явно си бяха изпълнили задачата. Все пак реши да ги отрезви малко.
— ФБР не са като полицията в повечето страни — каза той. — Те не арестуват, когато засекат незаконна дейност. Наблюдават, чакат и продължават да наблюдават, докато не са сигурни, че са научили всеки и всичко, което има да се научава. Могат да чакат години наред, преди да започнат масови арести, понякога само часове преди началото на някоя операция.
Никой от мъжете не отговори, но накрая Тарик все пак рече:
— Не биха чакали толкова дълго — този влекач може да бъде взривен за секунди.
Халил кимна. В това имаше известна истина.
— След единадесети септември властите следят по-внимателно някои химикали — каза Едис на арабския им приятел. — Но ако имаш необходимите разрешителни за използването им и ги купуваш в малки количества, стига да имаш търпение, можеш да събереш материал за много голяма бомба.
— И колко голяма е тази? — попита Халил.
— Зад нас има двайсет хиляди и четиристотин килограма експлозив — отговори Тарик, който явно беше експертът. Не беше сигурен, че арабинът е разбрал, затова добави: — За сравнение: бомбата, която избухна в Оклахома Сити, беше само две хиляди и двеста килограма, натоварена в малък камион. А остави кратер с ширина десет и дълбочина три метра, разруши или повреди над триста сгради и уби сто шейсет и осем души.
Халил кимна, макар да не знаеше нищо за тази бомба.
Запита се кой ли я е заложил и защо.
— Взривяването на това количество химикали се равнява на близо двайсет и три тона тротил — продължи Тарик. — Ако се взриви в центъра на Манхатън, експлозията ще причини смърт и разрушения в радиус километър и половина във всички посоки и ще бъде чута и усетена на сто и петдесет километра.
Халил се замисли над думите му и му се прииска бомбата да беше взривена насред Манхатън, сред небостъргачите и стотиците хиляди души по улиците и в сградите. Но онези, които бяха планирани операцията, бяха решили нещо друго нещо, не толкова разрушително и смъртоносно, а символичен акт, който да разтърси американците и да отвори съвсем наскоро затворила се рана. Атака, която да разбие американската самоувереност и дух и да нанесе удар по арогантността им. Боян, който седеше до него, запали цигара.
— Махни това — каза Халил.
— Съставките са инертни, не могат да се подпалят — възрази Боян. — Безопасни са, докато не бъдат…
— Не ми харесва вонята на тютюна ти. — За момент се изкуши да им каже, че току-що е убил човек, чиито цигари му бяха противни, но вместо това рязко заповяда — Махни я!
Боян хвърли цигарата на пода и я стъпка.
— Как се взривява това? — попита Халил.
— Електрически — отвърна Тарик. — Във варелите има петдесет детонатора — повече от достатъчно, свързани с проводници към стандартна батерия дванайсет волта. Токът от батерията трябва да мине през ключ, а ключът ще затвори веригата, когато електронният таймер отброи времето, за което го наглася. Разбираш ли?
Всъщност Халил не разбираше напълно. Познанията му за експлозивите бяха ограничени. Колите бомби, които беше виждал в Афганистан, се взривяваха по команда — човек с ръчен детонатор избираше кога да взриви бомбата. Или атентаторът самоубиец задействаше експлозива с просто устройство.
Халил не се доверяваше много на таймери. Лично той би предпочел мъченик в камиона — мъчениците бяха по-сигурни от електронните устройства. Но идеята за бомбата не беше негова — той беше дошъл в Америка да убива с нож и пистолет, така, както убива истинският мъж, муджахидинът. Трябваше обаче да плати за своя джихад и затова се беше съгласил да помага с бомбата. Но се беше погрижил неговата мисия и мисията на благодетелите му от Ал Кайда да се пресекат едва в последната вечер от престоя му тук.
Погледна си часовника.
— Тази вечер имам много работа. Ще се чуем някъде към десет часа, а дотогава ще местите влекача на всеки половин час и няма да правите нищо, което може да привлече вниманието на полицията или да събуди подозрение.